Рут Колева

От Оман до Инвестбанк (и какво се случва по средата)

След като на 3-ти септември бях нападната от Деница Михайлова на наказателния паркинг на гара Подуене, много въпроси изникнаха в главата ми. Всички, произлизащи от едно ядро – какво дава самочувствие на тези хора да си мислят, че са недосегаеми в България? Казвам „тези хора“, защото основното самочувствие на Деница несъмнено стъпва върху здравата опора на възможностите на нейния съпруг – Адил Саид Ал Шанфари (aka Оманския милионер), който независимо, че не ме е удрял, имаше еквивалентно на съпругата си – нагло и агресивно поведение. Няма смисъл да преговарям случката, тя е ясна и медиите умело успяха да я превърнат от обществено важна тема в махленска свада. Разбира се, защото така е удобно. Не случайно един от репортерите, с които говорих ми каза как Деница по телефона гордо му е заявила „да внимава“ как изкарва случая, защото мъжът й бил голям рекламодател в телевизията. Друг журналист ми сподели как от НБУ му отказали да му дадат номера на дипломата на Деница, за да направят справка в МНО. Трети пък ми каза, как Деница казала, че познава „шефовете“ и да не й звънели повече. Единствената причина да не назовавам имена на журналисти е, че тия хора могат да си загубят работата (ама, ако се наложи – бих). След всичко случило се остават въпросът „защо“?

Защо Деница е толкова недосегаема? Защо дни след случката тя се движи свободно в чужбина, докато МвР я разследва? Защо тя все още е служител на МНВР?

Нека се върнем малко по-нагоре и започнем отначало.

Адил Саид Ал Шанфари. Какво прави този човек в България? Наложи се доста да се поровя, за да намеря по-подробна информация относно бизнеса му, четох от wikileaks до история на Оман, и…ами интересно е :)

Адил Ал Шанфари е вицепрезидент на „Шанфари Груп оф Къмпанис“ (Shanfari Group of Companies). Фирмата развива бизнес в различни сфери, включително пътно строителство, туризъм, автомобилостроене, металургия, търговия с петрол и газ. Официално. Неофициално е замесена в множество сделки от съмнителен характер, включително и в скандала с „Петрол срещу храни“ (хуманитарна програма на ООН, приета през 1995 г. с Резолюция 986 на Съвета за сигурност, която дава възможност на Ирак да изнася петрол за международните пазари в замяна на храни и др., която се превръща в една от най-мащабните международни, корупционни схеми btw и БСП ги пише там с 12 мил.).

Блинг Блинг. :)

Регистрираната на кайманите Oryx е друга компания на фамилия Ал Шанфари, чийто собственик е братът на Адил – Тамер Ал Шанфари, който 2008ма година влиза в листа OFAC’s SDN list (т.н. черен списък на САЩ). И нищо чудно. Oryx е свързана с копаене на „кървави диаманти“ в Конго, нелегален износ на диаманти, пране на пари чрез диаманти, въоръжаване на президента на Зимбабве – Робърт Могаве и подпомагане на режима му и (за капак) фирмено съдружие с един от лейтенантите на Осама Бин Ладен. Тамер Шанфари е наричан в секретни документи като „Най-важният чуждестранен инвеститор в Зимбабве“, а в книгата A Predictable Tragedy: Robert Mugabe and the Collapse of Zimbabwe, открито се назовават фирмите на Ал Шанфари (брат) Oryx & Cosleg като едни от средствата за тоталния крах на икономиката на Зимбабве. През 2014та имението на Шанфари в Хараре е обискирано от полицията във връзка с отвличането на партньора му – Дитрих Херцог. В интересна публикация, във връзка с Дитрих Херцог (който е инвестирал $ 3 милиона в общ бизнес с Тамер Шанфари), изникна и името на българския бизнесмен Благой Пишинов, който е назован от медиите като съдружник в печално известната общинска фирма „Софийски имоти“. Интересното във връзката Шанфари/Пишинов е, че са водили преговори за общ бизнес с Бул Майнинг, документи показват, че Шанфари е получил завидна сума пари под формата на облекчителни такси от българския бизнесмен. Какво са искали да копаят? Пак диаманти.

Та стигаме до банките. Края на 2004та, Ал Шанфери Груп оф Къмпанис, завежда контра-дело срещу Националната Банка на Оман, за „нелигитимен“ дълг. Холдингът, подобно на много други, тегли заем от няколко милиона омански риала по специална програма за заеми проектирана от Националната Банка на Оман в средата на 90-те години. През 2002ра обаче НБО претърпява големи загуби и се налага да подсигури срещу лоши кредити. Така Ал Шанфари реализират една от най-големите банкови схеми в историята. Сиреч. Националната Банка на Оман губи 130 мил. през 2003та, изпълнителният директор – Аубин Хил напуска банката, та и целия регион. Пред НБО седи едно решение – сливане с банка Мускат, което дефакто ги превръща в най-голямата банка в Близкия Изток. Проблемът за Ал Шанфари е, че това значително ще намали вероятността, практики, предхождащи сливането да продължат да функционират. Това ще го направи практически невъзможно за Шанфари да възстановят парите си. Следва голям публичен и медиен натиск + дело. Година по-късно сливането е отменено. Ах, че хитро.

Diamonds are forever.

Биволъ и OCCRP участват в мащабно международно разследване на IRPI/ANCIR за бизнеса с диаманти на италианската мафия Коза Ностра в Южна Африка и Зимбабве. В него редом с мафиотския бос (баш шефа) Антонино Месикати Витале се появяват като „европейски инвеститори“ добре познати български лица – Цветан Цанев става известен и като „кредитен милионер“, който е получил заем в размер на 348 милиона български лева от Минералбанк през 1992 г. и никога не го е изплатил.

Цанев, който има юридическа практика в София, и Хенрион са близки бизнес съдружници. Германският бизнесмен Хенри Хенрион е мениджър на бившата петролна компания на Цанев – Руспетролеум, разследвана през 90-те години за сделки с руски самолети . Днес Руспетролеум се контролира от швейцарската фирма Петро Алайънс АГ38 (Petro Alliance AG38), чийто български клон е представляван от Димитринка Лазарова Андреева , която е член на Надзорния съвет на Инвестбанк, представляваща интересите на
….. Адил Саид Ал Шанфари.

Инвестбанк се смята за банка „гнила ябълка“, описана в грамите на Уикилийкс като център за пране на пари. Андреева е и местният представител на друга швейцарска фирма, Тектона Трейд АГ (Tectona Trade AG,) чийто управител е Андреа Каравели, другият съдружник на Цанев в диамантеното начинание в Зимбабве.

Интересно как десет месеца след като БНБ поиска от Инвестбанк да увеличи капитала си с 50 млн. лв. се намери инвеститор. И то какъв. Последната новина е, че Инвестбанк би била с отрицателен капитал и при двата сценария от стрес теста, а акционерите й ще трябва да осигурят 20 млн. лв. до девет месеца. А споменахме ли, че тая банка се нареждаше на трето място сред банките, които държат държавни пари. В момента е на четвърто място с 277 млн. лева държавни пари, депозирани в нея.

Преди да вложи тия 50-100 милиона с които ми се хвалеше жена му, Адил Саид Ал Шанфари фигурира в търговския регистър като едноличен собственик на фирма „Нура-България“ ООД. Това дружество е с капитал от 5000 лв. и е регистрирано в стая на общежитие в Студентския град в София. Два последователни годишни отчета на „Нура-България“ показват финансова загуба от по 26-27 000 лв. Скромно. Съдружник и управител на дружеството е гражданинът на Йемен – Али Букаир. Тук идва един интересен момент – името на Али Букаир се тиражира по (много комичен за мен начин) в българските медии, наричан е „Принцът на Оман“ (Заглавие на Стандарт– „Лично принцът на Оман, Али Букаир, с делегация от банкери и икономисти, е посетил долината на голямата химия в сряда.“) „Наследник на султана“, при все че Султан Кабус Бин Саид няма нито синове, нито посочени наследници. Та дори няма да ги питам драгите журналисти, защо не си проверяват източниците. Та въпросния Али 2009та преговарял с кмета на Девня за отпускането на 700 декара площ за строене на химически завод от „Оман ойл къмпани“ – Държавна компания, с председател – Министърът на Петрола и Газта. Тука май, трябва да вметна, че Саид Ал Шамфари (баща на Адил и свекър на наша Деница Михайлова) е бил Министър на тоя сектор от 1974 до нейде си. Само дето тогава министерството е включвало минерали (diamonds are forever) и агрикултура. Та, да се върнем на 3,5 милрд. Инвестиция в тоя велик завод в Девня, историята лек се размива, на едни места пишат, че искали да произвеждат тор в тоя завод, на други химикали, в една медия пишеше просто „тука са за природен газ“. Кой е тоя принц, защо са лъгали, че е принц, къде е тоя завод и къде са тия 3,5 милиарда дето са искали да ги налеят тука? #самопитам