"Житницата на България" тази година е с рекордно ниски добиви на пшеница

Опрощаване на глоби, данъчни отстъпки, разсрочване на банкови заеми, сваляне на рентите. За подобни мерки настояват зърнопроизводителите, най-вече тези от Добруджа, заради катастрофалната реколта тази година.

За първи път от много години се случва и трите култури - пшеница, слънчоглед и царевица, да изгорят заради сушата в много райони в страната. Досега ако пшеницата не стане, зърнарите компенсираха загубите с царевицата или слънчогледа. "Не се оправдаха надеждите пролетниците да компенсират загубите от есенниците", заявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), цитирани от Сега.

Оттам посочват, че "житницата на България" тази година е с рекордно ниски добиви на пшеница - 50-150 кг на декар, при среден добив от над 550 кг през 2019-а.

Прибирането на царевицата и слънчогледа още не е приключило, но заради упоритата суша жътвата в много райони започна по-рано и също притеснява с ниски добиви. При слънчогледа стопаните от цяла Добричка област прибират между 50 и 180 кг на декар, а при царевицата – от 0 до 230-250 кг.

Затова от известно време земеделците търсят съдействие от Министерството на земеделието и други държавни институции за преодоляване на последиците от пропадналите реколти.

"Искаме неизпълнени мерки към фонд "Земеделие", произтичащи от сушата, да не водят до глоби за земеделските производители", обясни пред Агри.БГ председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От фонд "Земеделие" вече увериха земеделските стопани от пострадалите райони, че няма да търпят санкции, ако са засели междинни култури, но те не са поникнали заради сушата.

Разговори за възможните антикризисни мерки са проведени и с НАП. "Не може да плащаме ДДС за продажби под себестойност", посочва Костадинов. И дава пример с продажба на 50 кг пшеница от декар в Добруджа на цена 30 стотинки. "Това са 15 лв. общ приход, докато разходите за тази пшеница са 100 лв. На тези разходи е платен ДДС. Не искаме да плащаме ДДС на загубите", казва Костадинов.

От НАЗ са провели среща и с асоциацията на банките в България (АББ), откъдето са откликнали на молбата за разсрочване на кредити. Предстои заедно с агроминистерството да се изготви списък с общините, силно засегнати от сушата, и стопаните в тези общини да получат разсрочване на кредити и нови заеми, за да осигурят продукцията през идната година.

Освен това от Министерството на икономиката зърнопроизводителите са получи уверение, че може да кандидатстват по антикризисната програма за подкрепа на малки и средни фирми, по която търговските банки ще отпускат заеми до 300 000 лв., като ББР ще покрива с гаранция до 80% от тях.

"Единственият разговор, който не е воден, е с големите собственици на земеделски земи. Но от коментари през медиите става ясно, че те не са готови на отстъпки", коментира още Костадинов.

В последния месец, след като стана ясно, че и реколтата на царевица и слънчоглед в много райони в страната върви към провал, все по-често производителите започнаха да говорят за нереалистично високите наеми на места и за необходимостта те да бъдат намалени. От НАЗ дори казват, че може да се обяви форсмажорна година за районите със суша, при което изобщо да не се изплащат ренти.

"Клаузата за форсмажор е залегнала в договорите за аренда. Още повече, че рентите на места са станали неоснователно високи и не отговарят на икономическата логика", коментира Костадинов.

Зърнопроизводители посочват, че има случаи, в които битката за земя е довела до авансови плащания от по 100 лв. на декар. Такива равнища неминуемо ще имат лоши последствия - невъзможност за плащане и дори откази от производство.

"Рентата трябва да е производна на добива от единица площ. За голямо съжаление рентите ескалираха страшно много и то неоснователно. Това е по-скоро надиграване между земеделски производители", коментира наскоро пред БНР председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Според нея рентата би трябвало да е 30% от произведеното и така е разписано в повечето договори. Но в последните 3-4 година навлязла практиката да се дават ренти от порядъка на 50% от продукцията. "Това ни лишава от свеж капитал, който ни трябва в такива години като сегашната. Без капитал ще изпаднем в несъстоятелност и ще фалираме", казва Жекова.

Бившият земеделски министър Венцислав Върбанов също смята, че рентите са надхвърлили "тавана на търпимост". "Дивата конкуренция направи това - надскачайки се помежду си, вдигнахме рентата до такива нива, които не можем да обслужваме", коментира той.

Собствениците на земеделски земи обаче не искат и да чуят за форсмажорни обстоятелства и за нулева година за рентите.

"Между собственици и ползватели са сключени договори, които няма как да се нарушат. Може да се сключат анекси, с които да се направи разсрочване на тазгодишните ренти, а някой собственик, ако желае, и да ги намали, но за следващата стопанска година, която започва от 1 октомври. Няма обаче как договорите да паднат, това е незаконно", коментира за "Сега" Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Стайков посочи, че проблем със сушата има всяка година, затова процесът на предоговаряне не е новост. Тази година обаче засушаването е в Добруджа, където ползвателите на ниви били "най-шумни".

Според БАСЗЗ форсмажор би имало при 100% провалена реколта. "А те си прибраха пшеницата, жътвата на царевица и слънчоглед още не е приключила, държавата им плаща 100% субсидия, възстановяват им акциза за горивото", припомня председателят на асоциацията.

Около 30 лв. на декар е субсидията за едногодишните култури, като за малките производители, които обработват до 300 дка, субсидията стига до 40 лв. за декар.