Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор отговаря на въпроси по Трудово право в рубриката за правни консултации на вестник Труд.

Въпрос: "Здравейте! Назначен съм по вътрешно съвместителство на втора работа във фирмата, в която работя. Искам да ви попитам дали в това положение имам право на отпуска по втория ми трудов договор и полага ли ме се заплащане на клас за прослужено време и професионален опит", пита Ц. Динев от Созопол.

Отговор: Съгласно чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (клас) се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време – по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. Следователно, ако по основното трудово правоотношение работникът/ служителят е на 8 часов работен ден, по договора по чл. 111 от КТ не се полага възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В чл. 334, ал. 1 и 2 от КТ е предвидено, че освен в предвидените в този кодекс случаи трудовият договор за допълнителен труд (чл. 110, 111 и 114) може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни.

В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица – ал. 3 на чл. 355 от КТ.

Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора.

Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар.