Удръжки от заплатата: Кога са законни и кога не

В сферата на трудовото законодателство често възникват въпроси относно правата на работодателите да правят удръжки от възнагражденията на служителите. Експертите в областта на трудовото право подчертават, че подобни действия са строго регламентирани и не могат да се прилагат произволно.

Според Кодекса на труда, дисциплинарните наказания, които работодателят може да налага при нарушения на трудовата дисциплина, са ясно определени: забележка, предупреждение за уволнение и уволнение. Важно е да се отбележи, че в законодателството не съществува дисциплинарно наказание под формата на "удръжка от заплатата".

Адвокат Иван Петров, специалист по трудово право, коментира: "Работодателят категорично няма законовото право да прави произволни удръжки от трудовото възнаграждение. Подобни действия се считат за нарушение на трудовото законодателство."

Въпреки това, съществуват определени случаи, в които удръжки могат да бъдат направени без съгласието на служителя:

1. Получени аванси
2. Надвзети суми вследствие на технически грешки
3. Данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение
4. Осигурителни вноски за сметка на работника
5. Запори, наложени по съответния ред
6. Удръжки в случая по член 210, алинея 4 от Кодекса на труда

В контекста на имуществената отговорност, работодателят има право да търси обезщетение от служител, причинил вреда по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения. Размерът на тази отговорност е ограничен до размера на причинената вреда, но не може да надвишава уговореното месечно трудово възнаграждение.

Доцент Мария Иванова от Юридическия факултет на Софийския университет поясни процедурата: "При установяване на подобна вреда, работодателят издава заповед, определяща основанието и размера на отговорността. Служителят има право да оспори писмено тази заповед в едномесечен срок от връчването ѝ. Ако това не се случи, работодателят може да пристъпи към удържане на дължимата сума от трудовото възнаграждение, спазвайки ограниченията, посочени в Гражданския процесуален кодекс."

Експертите подчертават, че за вреди, причинени умишлено, в резултат на престъпление или извън изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданското законодателство.

В заключение, работниците и служителите трябва да са наясно със своите права и да реагират своевременно при евентуални нарушения от страна на работодателя. Същевременно работодателите са длъжни да спазват стриктно законовите разпоредби при налагане на дисциплинарни мерки и търсене на имуществена отговорност.