Един човек да може да притежава до десет СИМ карти за предплатени телефонни услуги.

Това предвижда нов проектозакон за противодействие на тероризма, който бе пуснат за обществено обсъждане. Именно за целите на борбата с терористичните дейности документът предвижда ограничаване на въпросните сим карти, които често се използват при организиране на престъпни актове, пише Стандарт нюз.

Тези, които като заварено положение имат над 10 карти, ще имат два месеца, за да обявят пред съответния оператор кои искат да продължат да ползват. Ако не го направят, всичките им СИМ карти ще бъдат деактивирани два месеца след влизането в сила на въпросния закон.

Той въвежда четири степен на готовност за действия срещу терористичен акт: зелена степен - постоянна готовност; жълта - предупреждение; оранжева - повишена готовност; червена - реагиране. Службите и военните ще могат да извършват операция на адрес, на който според МВР живее оперативно интересно лице, за което се предполага съпричастност към подготвяне на терористичен акт. Има или няма терорист на адреса обаче, ако впоследствие се окаже, че дограмата на прозорците е повредена, вратите са изпотрошени, или цветята в градината изпотъпкани, щетите се възстановят.

Според закона МВР и военните ще имат достъп до всяко помещение в жилищата на хората, което им е нужно при антитерористична операция. Всеки е задължен да "понесе ограниченията, произтичащи от мерките" и да "оказва съдействие, да не пречи и да не възпрепятства участващите в операцията". Това включва и повреждане и унищожаване на имущество, съоръжения и насаждения - "теренни преустройства, разчистване, отстраняване".

Службите ще имат право и да вземат всяко превозно средство, стига да не е на дипломатическа или консулска мисия или международна организация. Така че проектозаконът дава изключително широки правомощия на МВР, ДАНС и военни и им позволява да влязат навсякъде и да наложат каквито преценят мерки. Ако пък не съдействате на органите, ви грози глоба от 500 до 2000 лв. за физически лица и от 3000 до 10 000 лв. за фирми.

Заподозрените в тероризъм няма да имат достъпът до интернет, както и повече от един телефон. Службите ще могат да им отнемат личните документи, да забраняват да напускат страната, да сменят местожителството си, без предварително разрешение. Поне по веднъж седмично ще трябва да се подписват в полицейското управление.

При антитерористичната операция службите ще могат да прекъсват комуникации, да отстраняват частни охранители от обектите, които пазят, и да затварят ясли, детски градини и училища. Исканията за ограничителните мерки ще се правят от вътрешния министър или шефа на ДАНС, а разрешението ще се дава от Специализирания съд.

Законът предвижда още, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че юридическо лице е свързано с терористична дейност, то може да бъде прекратено по ред, предвиден със закон. Това означава, че фирма, за която има подозрения, ще може да бъде закривана.

Ако се появи опасност от тероризъм, армията също ще излезе на улицата. Тя ще може да арестува, да обискира, да влиза в жилища и други помещения без разрешение, да ползва сила и оръжие. Медиите пък ще са длъжни да оповестяват подадена от командващия операцията информация, без да я променят и да разкриват тактиката на службите.

Проектозаконът породи спор сред експертите. Според едни той дава големи правомощия на службите при предотвратяване на възможни заплахи, за сметка на ограничаване на човешките права и свободи. Юристи обаче са на мнение, че текстовете в проекта дават достатъчно гаранции за неприкосновеността на личния живот. Според експерта по национална сигурност полк.

Иван Бояджиев донякъде трябва да има ограничаване на гражданските права, за да може да се проведе както трябва борбата срещу тероризма. "Гражданското общество трябва да е узряло за тези ограничения. Не може да гарантираме 100-процентна сигурност, но трябва да се стремим към максимална сигурност. А тя се получава с някакви ограничения на обществото.

Като цяло един такъв закон е необходим като превантивна мярка срещу терористите, но как ще се изпълнява? Ако зависеше от мен, аз бих разширил правомощията на МВР, дори върнал и ДАНС в МВР, вместо да изкарам такъв закон. Не е моя работа обаче", заяви полк. Иван Бояджиев. Той сподели своите опасения за записаните в закона пълни права на военните. "Те не са специалисти, сами не могат да изпълняват разписаните им функции и не трябва да го правят", категоричен е полк. Бояджиев.