За този срок пуснатите осъдени са общо 22-ма - умиращи или с дълъг стаж в затвора

Общо 22-ма души са помилвани от комисията в президентството за последните 5 години и само две от тях са жени, показа проверка на 24 ЧАСА по повод казуса на Десислава Иванчева. В четвъртък тя влезе в затвора с присъда от 6 години заради подкуп, а адвокат Николай Хаджигенов, който я защитаваше в съда, обяви, че изпраща молба до държавния глава за нейното помилване.

Бившата кметица на столичния район "Младост" роди преди окончателната си присъда син, който зачена ин витро.

През 2022 година са помилвани общо 8 души. Общото при повечето от тях е тежкото им здравословно състояние. Има обаче изключения - например 51-годишен мъж, за когото е издаден указ точно преди месец - на 13 октомври. Той е вкаран в затвора за притежание на наркотици и е осъден на 2 години. Престъплението обаче е било извършено преди 22 години.

"От извършването на деянията и влизане на присъдите в сила са изминали повече от 20 години, без да е искано изпълнението им, което поставя под сериозен въпрос смисъла на изтърпяване на такова наказание след такъв дълъг период на бездействие", пише в мотивите на комисията към президента. През това време осъденият и семейството му са се установили от над 5 години легално в чужбина. Той и съпругата му работят, а детето им учи и има сериозни успехи в спорта. Според заключението на комисията интеграцията им там е успешна, а поведението – законосъобразно.

Преди него комисията на “Дондуков” 2 помилва изцяло с остатъка от наказанието 67-годишен мъж, осъден на 3 години и половина за измами. Остават му още 2 години и 11 месеца.

Лишеният от свобода е бил в изключително тежко здравословно състояние. Прекарал е исхемичен мозъчен инсулт, не можел да координира движенията си, нито да говори. Придвижвал се трудно и не можел да се обслужва сам. Към момента на подаване на молбата му прогнозата на лекарите е била песимистична.

"Тежкото здравословно състояние с недобра перспектива очевидно е непреодолима пречка за провеждане на корекционен процес, а наказанието би било проява на нехуманно отношение към молителя", пише в мотивите на комисията, която предлага на президента, а той със свой указ от 21 септември тази година го помилва изцяло.

На същия ден президентът помилва друг затворник, осъден на 12 години затвор за битово убийство. Това е 65-годишен мъж, на когото остават още 6 години и 9 месеца зад решетките. Той също е бил в много тежко здравословно състояние - рак на ларинкса. Дишал е с тръба. Имал и много други заболявания, сред които тежка деменция. Бил и агресивен. Няколко пъти изтърпяването на наказанието е прекъсвано, за да го настаняват в специализирани домове за хора с деменция. Затова според комисията няма как да се работи с него в затвора, нито престоят му там би бил хуманен.

Освен да освобождава, комисията може да заменя присъда доживотен затвор без право на замяна с доживотен затвор. Тогава лишеният от свобода остава зад решетките, но някой ден може да помоли съда за предсрочно освобождаване. През април тази година така е помилван 53-годишен мъж. Той е в затвора от над 20 години. Осъден е за убийство, грабеж и държане на оръжие без разрешително. Представил е доказателства, че за престоя си е преминал през сериозна трансформация в личностен и поведенчески аспект, което е потвърдено от администрацията. "Налице е трайна положителна промяна в поведението и нагласите му. Критичен е към извършеното деяние, проявява разкаяние, а поведението му е стабилно. Участва активно в изпълнение на плана на присъдата, повишава квалификацията си, спазва режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина, трайно е ангажиран с трудова дейност. Награждаван е многократно и са преодолени дефицитите в зоните на динамичните рискови фактори", пише в мотивите на комисията.

Другите 4-ма, помилвани през 2022 година, са осъдени за дребни престъпления - кражби и измами. Всички са с малки присъди, но в тежко здравословно състояние. Един от тях е 100% инвалид. 

За последно жена от сливенския затвор е помилвана през януари 2018 година. 

Тогава тя вече е излежала 2 години от наказанието си. По това време е била на 60 години. Има средно техническо образование и е пенсионерка по болест. Осъдена е на 5 години затвор за длъжностно присвояване на пари и документни измами и на 8 години лишаване от право да заема длъжност касиер или счетоводител. Престъпленията са извършени от 1997 до 2012 година. 

Според комисията по помилването извършените престъпления са тежки и демонстрират незачитане на морални и ценностни граници. Дамата имала утвърден криминален начин на живот. Помилвана е заради влошено здравословно състояние, което не позволява да се изпълни планът на присъдата. Освен това болестите нямало как да ѝ позволят да се върне към престъпленията. Тя страдала от рак още в края на 90-те. В затвора състоянието ѝ се влошило още. Комисията към президента за първи път получава молба някой да бъде освободен от медицинска комисия по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В становището е отбелязано, че осъдената е в краен етап от болестта, не може повече да стои в затвора и заради това трябва постоянно и многократно да се удължава прекъсването на изпълнението на наказанието от прокуратурата.

Осъдена за нелегални цигари не стига до килия, за да се грижи за психично болната си дъщеря и внука си. Без прецедент - молбата е на прокуратурата, която я е обвинила за престъплението. През юни 2017 година 57-годишна жена е помилвана, за да се грижи за психично болната си дъщеря, от която има внук, настанен в дом за сираци. И двамата са разчитали на нея, за да оцеляват, и нямат други близки. 

Жената е осъдена за леко престъпление - два пъти намерили у тях цигари без бандерол. Първия път я осъдили условно на 3 месеца, но втория получила още 6 месеца затвор. Молбата за помилването ѝ е подадена от Софийската районна прокуратура, която е трябвало да я прати зад решетките. Това е първият подобен случай в историята на комисията, при който държавното обвинение се застъпва за осъден.

“Двете престъпления са единствени в живота на осъдената и са с ниска обществена опасност”, пише комисията към президента в мотивите си.

Всъщност нелегалните цигари били за психично болната ѝ дъщеря, която се успокоявала, като пуши. А били без бандерол, защото са по-евтини. В молбата на прокуратурата имало и доклад на социалните служби. Всички институции били на нейна страна. 

Осъдената с тежка съдба е оказала пълно съдействие на разследващите, признала е вината си. Съдът е взел предвид ниската опасност на престъплението и смекчаващите обстоятелства, но не е имал възможност по закон да не я накаже. Всички доклади от различните институции показвали, че без грижите на осъдената дъщеря ѝ и внукът не могат да се справят. Ако лежи в затвора, грижата за тях трябва да поеме държавата. 

Дъщерята страдала от параноидна шизофрения. Била инвалид и състоянието ѝ се влошавало. Не може да се грижи нито за себе си, нито за малолетния си син. Нямало възможност да бъде настанена при други хора, нито в държавна институция, докато майката е в затвора. Нямала шанс да се излекува. Според доклада на социалните служби хората с тази диагноза се чувстват най-добре в семейството.

Внукът на осъдената за цигари без бандерол жена пък бил поставен от съда под нейните родителски грижи. Детето е изоставено от баща си след раждането. То не може да бъде настанено извън семейството или в институция за периода на престоя на баба му в затвора. Социалните служби пишат в доклада си, че жената се грижи добре за него. Създала условия за културното, интелектуалното и емоционалното му развитие. Детето било здраво, учи и посещава курсове, които плащала тя. Търсила и социални услуги, за да се справи.

“Видно от специфичните потребности на тези две лица, грижите, които получават от осъдената, са необходими за оцеляването им. Раздялата с осъдената би довела до изключително неблагоприятно въздействие върху психиката на детето поради силната привързаност към баба си. Освен това осъдената полага грижи и за своята сестра, която също страда от параноидна шизофрения, макар грижите за нея да не са ѝ възложени от държавата”, аргументират се още експертите от комисията по помилването.

В този случай има и друга възможност - изпълнението на присъдата да се отлага, докато не мине давностният срок за престъплението. Към момента на разглеждане на молбата на прокуратурата обаче са били минали година и половина от 6-те, определени по закон.

Според единодушното решение на комисията този срок далеч надхвърля разумния за поддържане на описаното положение, в което периодично ще се налага и на осъдената, и на изпълняващата прокуратура да преминават през процедури по отлагане с предизвестен изход, което е напълно излишно.