Дебатите по документа на Съвета на Европа за "превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие" бяха белязани от твърдения, че "Истанбулската конвенция" въвежда "трети пол" и "застрашава българската идентичност".

На заден план остана въпросът какви законови празноти щеше да запълни конвенцията, ако не беше обявена за противоречаща на основния закон от Конституционния съд.

Публикуваме историята на Юлиана, жертва на тормоз и насилие, споделена в Дневник:

"Преминах през всичко – започнах със страх, притеснение, крих се, после реших да не се давам – сигнали, жалби, дела, проверки. Ядосвах се много. Това, което изпитвам сега, е най-противното – чувството на безсилие". Така Юлиана обобщава историята си. История на жертва на насилие и тормоз... Но според законите и институциите не е.

Юлиана е млада, успяваща, красива жена. Говори и се държи спокойно. Въпреки че над 10 години непрестанно я следи момче от родния град на майка й, където е прекарала детството си. В дълги периоди не е имало ден, в който той да не изскочи от някой храст, да не я следва, да не й говори и да настоява да имат интимни взаимоотношения. Обажда й се, пише в социалните мрежи, притеснява колеги, роднини, приятели. Нищо от това обаче не е престъпление според Наказателния кодекс – причина, поради която нито адвокати, нито институции успяват да я защитят, да се ангажират.

В един период звънях всеки ден на полицията, за да съобщавам че пак е до мен и настоява за взаимоотношения, това беше единственият начин той да се изплаши и да се махне, да изчезне поне за този момент, спомня си Юлиана. Появяваше се дори на места, на които аз се оказвах инцидентно, решавайки да отида в последния момент, припомня си тя.

Стигнала дотам, че се замислила дали пък тя няма проблем – някаква параноя например. Нямаше как той да знае, че отивам някъде, аз дори не знаех, че ще отида там, и изведнъж, хоп – ето го, разказва младата жена. Тя се принуждава да сменя телефони, квартири, работата си, чувства се неудобно да посети родителите си. Да се обяснява с нови шефове, приятели, колеги. Той изниква в работата ми, носи плакати, че ме обича, цветя, подаръци, настоява за срещи, разпитва колегите ми за мен, казва Юлиана. На новата си работа първото нещо, което направила, било да запознае ръководството със ситуацията. Представете си как гледат на мен, какво си мислят в първия момент – не ме познават, току-що съм назначена...

В началото на февруари тази година Юлиана намира под колата си проследяващо устройство. И за първи път от над 10 години получава внимание от институциите – занася го в полицията и започва разследване за това кой го е поставил, с каква цел.

Според закона е забранено някой да използва неправомерно специални разузнавателни средства. Това е единственото нарушение на писаните закони, което извършва човекът, следил, преследвал и тормозил младата жена над 10 години. Сега прокуратурата ще установява намереното устройство дали е СРС, кой го е поставил, с каква цел и др., макар че въпросният мъж не отрича деянието и целите си.

Какво става с разследването Юлиана не знае, никой не й дава информация. Само била повикана да разкаже за пореден път цялата история на преследването си, макар преди това да я е разказвала десетки пъти из полицейски управления, прокуратура и дори на едно съдебно дело. Била й направена и психологично-психиатрична експертиза – защо и с какво съдържание е тя Юлиана няма информация, не й я предоставили.

Тя вече губи надежда, че и този път ще се отърве, че ще заживее, без да се оглежда непрекъснато. Защото след няколко месеца затишие покрай проверките мъжът отново е започнал да й звъни и да настоява да имат връзка против волята й.

Според мен огромна част от проблема идва от това, че той не получава никаква санкция за поведението си, смята Юлиана. Даже след едно от делата, което заведох в опит да се направи експертиза по Закона за здравето и да се даде психологическа оценка дали е опасен за себе си или околните, той ме причака пред съда и ми каза с усмивка и гордост: "Не виждаш ли какви циркове са тези дела, какво очакваш".

"Чувстваш се ужасно притисната, страхуваш се, не можеш да излезеш никъде, а всички ти обясняват, че преиграваш, че всичко е наред. Будиш се и още с отварянето на очите знаеш, че денят ти ще е ужасен и няма кой да ти помогне", описва всекидневието си Юлиана.

Нейната безпомощност не е само въпрос на усещане. Десетки адвокати и юристи й обяснили, че няма за какво да се захванат, за да я защитят юридически. "Полиция, прокуратура ми казваха, че нямало какво да се направи, след като не ми е отправял ясни закани, заплахи за живота и здравето ми, питаха ме дали ме дърпа или наранява физически. Добре, какво тогава трябва да чакаме – да ме нарани, за да се вземат мерки ли", пита жената. Имало дори и подмятания с усмивка от представители на институциите, че няма за какво да се оплаква, че момчето било просто много влюбено, че подаръците, цветята и любовните послания са мили позитивни жестове.

В един момент даже започнах да се замислям дали проблемът не е в мен, толкова много хора подминаваха с усмивка и обясняваха колко всъщност това са мили жестове на влюбен мъж и няма от какво да се притеснявам, казва Юлиана.

Това нарушава конституционните ми права, говорим не за някакви сложни нарушения, за базисните ми права, правото ми на лична неприкосновеност и живот, които явно няма кой да защити, посочва младата жена. След като е разказала проблемите си пред десетки хора на десетки места, тя отбелязва, че сякаш единствено мениджъри на предишната й работа, които били чужденци, реагирали ясно и категорично негативно на случващото се. "Казаха, че за тях това е напълно неприемливо – да ходя със страх на работа и да бъда следена така. Никой от тях не ме попита как съм била облечена, имала ли съм връзка с момчето, усмихвала ли съм му се, отказвала ли съм му ясно... никакви подробности. Просто за тези общества подобна ситуация е категорично неприемлива и толкова. Тук, в България, веднага почват въпросите дали някой не е бил провокиран", разказва Юлиана.

"Говорих за моя случай, не се притеснявах да го разказвам, за да може поне нещо да се промени, някой да чуе, да разбере безизходицата, да промени законите... ако щете, и някой в обществото да се замисли, хората да станат малко по-съпричастни", казва Юлиана.

Сега не й се вярва, че нещо ще се промени.

"Ужасно разочарована" - така се почувствала тя покрай дебатите за приемане на документа на Съвета на Европа за "превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие". Дебатите ми показаха отношението на обществото – хората не само не само не са информирани, те и не желаят да се информират, а какво остава за това да са съпричастни, помагащи, коментира младата жена.

Сега се замисля да избяга в чужбина. "Какъв друг избор имам – да се саморазправя с него, да наема някого да го пребие ли? Не че не са ми предлагали, мислила съм го... но това ли е начинът, да не би да сме в Средновековието?", казва Юлиана.