Писателят от Русе разкри какво е мястото на този жанр в читателските сърца

"Апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика се налага в наше време, смятат доста хора."

Това каза в интервю за БТА Явор Цанев, издател на тематичното списание „Дракус“ за фантастика, фентъзи, криминални разкази, ужаси, мистерии и приключения. Той отбеляза, че темите на съвременните автори са разнообразни, както са разнообразни и вариантите нещо на планетата фатално да се обърка. Новият брой на изданието ще излезе в края на този месец, сподели Цанев, като намерението му е отново да го представи и във Варна, където вече гостува с предишната книжка.

В интервюто той обясни повече за тенденциите във фантастиката, популярността на българските автори, както и за мястото на този жанр в читателските сърца.

Вълнуват ли се съвременните фантасти от случващите се на планетата бедствия, разрушения, промени в климата или гледат в бъдещето?

- Със сигурност ги вълнува и повече или по-малко всичко това се отразява в произведенията им. Понякога може да е само фон, на който се развива действието, а друг път – основна тема, но такива мотиви определено присъстват. Това в никакъв случай не пречи на авторите да гледат в бъдещето и да се опитват за предвидят или дори засилят и изкривят последствията от катаклизмите, както и да разсъждават върху начините за избягването или предотвратяването им.

Какво смятат творците, че има всъщност в бъдещето? Фантастиката е пророкуваща в много случаи, какво предрича тя сега?

- Струва ми се, че всеобщото мнение сочи към налагане на апокалиптичната и постапокалиптичната фантастика, но веднага трябва да отбележим, че тя далеч не е ново направление. Темите са разнообразни, както са разнообразни и вариантите нещо на планетата фатално да се обърка. Пандемии, сблъсъци с метеорити, нови оръжия, изкуствен интелект, промени в климата и каквото друго се сетите.

Преди време произнасянето на думата „извънземно“ публично беше почти опасно. Защо от няколко години говорим толкова свободно за Космоса, а агенциите, които го изучават и сякаш преди криеха работата си, сега я показват? А може би това е илюзия и отново има тайни?

- Е, не мисля, че беше чак толкова страшно, все пак съм от град (Русе – б.а.), който организира посрещане на извънземни в Щръклево през 1995 г., на което много съм се смял. Да, сякаш хората посвикнаха и извънземните станаха просто едни възприети образи, дори донякъде клиширани, редом с вампирите, върколаците и вещиците. Помня времената, в които с приятели чакахме да излезе нова книжка от библиотека „Галактика“ и обожавахме да фантазираме за далечни планети и посещения на извънземни. Постепенно с книгите и особено с филми от типа на „Междузвездни войни“ дори приказките се позиционираха в Космоса и с времето израсна поколение, за което той сякаш е заел по естествен начин привидно познато и обичайно място в съзнанието им. Тайни винаги има, а фантастиката понякога съчетава въображението и познанието по начин, който наистина успява да предвиди с невероятни съвпадения бъдещи открития. Струва ми се обаче, че науката е взела голяма преднина и днес е много по-трудно да бъде изпреварена с въображението и предположенията на фантастите или най-малкото самите те трябва да са много навътре в дадена научна дисциплина, за да го направят убедително.

Откъде писателите черпят информацията си, когато става дума за научна фантастика?

- Предполагам, че с всеки автор е различно, но несъмнено актуалните новини за различни постижения на науката могат да провокират въображението и да бъдат вдъхновение за множество сюжети.

Авторите на фантастика различни ли са като профил, интереси, образование?

- Да, струва ми се, че са доста различни, а това определя и разнообразието в интересите, вдъхновенията и като резултат – текстовете им, което е прекрасно. В списание „Дракус“ сме публикували разкази на всякакви автори – от първи опити на ученици, до утвърдени и многократно награждавани писатели, а самото списание провежда конкурси, с които се опитва да провокира въображението и да стимулира творческата активност на авторите, наравно с интереса на читателите към тях.

Кои са най-активните български автори в жанра и как се котират родните ни творби в чужбина? Има ли преводи?

- Тук рискувам някой да се засегне, че не е споменат, затова бих се ограничил до впечатленията си от последните една-две години и в този смисъл мога да изброя имената на Елена Павлова, Димитър Цолов, Васил Попов, Благой Иванов, Емил Минчев. Добри дебютни сборници издадоха Алекс Цонков и Дамян Рейнов. В списанието напоследък доста активни са някои автори без издадена книга като Атанас Парушев, Антон Меляков и Здравко Енев, което ме кара да мисля, че скоро ще видим техен сборник, а защо не и роман. Според мен няма достатъчно превеждани автори на фантастика – преди време издадохме специален англоезичен брой на списанието, като електронното му издание бе включено в селекцията национални антологии, разпространявани от и на Еврокон 2016 – БиКон в Барселона. Като говорим за преводи е добре да се спомене, че някои автори пишат направо на английски и понякога такива произведения не са издавани на български. Бих отбелязал Елена Павлова и Хараламби Марков като автори с нееднократни публикации в различни чуждоезични издания, знаете за Здравка Евтимова, чийто разказ „Кръв от къртица“, бе включена в антология с препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите на САЩ, редом с разкази на Едгар Алън По, Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Хауърд Лъвкрафт. Тя наскоро взе още едно отличие в щатите за разказ с фантастичен елемент. Аз мога да се похваля с публикация от миналата година в престижния сборник „The Valancourt Book of World Horror Stories 2“, в който са подбрани автори от цял свят, които не пишат на английски език.

Кажете малко повече за мисията на Вашето списание, от кога датира, кои сте в екипа, каква периодичност има?

- Списание „Дракус“ е периодично списание за фантастика, фентъзи, криминални разкази, разкази на ужаса, мистерии и приключения. Излиза от 2012 г. и отначало беше като сезонно издание – четири пъти в годината, както и с по-особен издължен формат. Ориентирано е към български автори, като наред с тях представя и преводни класически произведения. Периодично организира конкурси, като най-интересни са тези от поредицата „Вдъхновени от…“ в които авторите участват с разкази, вдъхновени от известни писатели като Стивън Кинг, Рей Бредбъри, Едгар Алън По, Хауърд Лъвкрафт, Робърт Шекли и Брам Стокър. В резултат от всеки конкурс издаваме сборник с отличените творби. През 2014 г. започнахме книжна колекция на името на списанието, която представя български автори на фантастика, фентъзи, хорър – „Колекция Дракус“, и тя вече наброява 32 заглавия. Така имаме възможност да обърнем внимание на по-обемни произведения като новели и романи, както и да предложим на читателите цели сборници с разкази. През 2020 г. списанието смени формата си, увеличи обема и започна да излиза два пъти годишно „пролет-лято“ и „есен-зима“. Екипът е само от двама души – аз и редакторката Кети Илиева, като за някои от конкурсите допълнително сме канили за оценяването и подбора на текстовете външно жури. Благодаря на всички автори и преводачи, които са публикували при нас, защото ги възприемам като част от изданието, без която то не би имало същото въздействие върху читателите.

Списание „Дракус“ е замислено като поле за изява на българските автори и въпреки модерните технологии, като бивш библиотекар, особено държа на книжния хартиен формат, тъй като през годините стана ясно, че сайтове и блогове се появяват и изчезват, понякога информацията се губи, а така в библиотеките остават копия от броевете, които депозираме и вярвам, че могат да са една по-трайна следа за творчеството на авторите през годините. Радвам се, че някои от тях направиха дебюта си на хартия при нас и съм убеден, че това ги е стимулирало да се развиват.

Общувате ли с други общности или издания? Има ли такива в страната или не?

- В страната има различни клубове и сдружения като периодично се организират срещи на общностите, но в близките години имаше опити за налагане на една или друга общност като водеща, което аз лично отчитах като пречка за развитието на жанра. Освен това тези общности винаги са ми изглеждали малко капсуловани сами в себе си. Макар към момента да забелязвам по-добро развитие в комуникацията между тях, съм си направил извода, че се чувствам по-добре да стоя встрани от подобни боричкания и да си върша работата. Разбира се, от време на време участвам в някои от събитията или приемам да съм жури в конкурси, имам приятели в почти всички от въпросните „кръгове“. Колкото до изданията, в момента „Дракус“ е единственото списание за фантастичните жанрове, което излиза на хартия и спазва периодичността си. Такъв тип издание, което не разчита на външна подкрепа или приходи от реклами, платени статии и т.н. се поддържа трудно и преди всичко с много желание, така че, както обичам да казвам, едно от най-фантастичните неща в него е, че продължава да излиза. Убеден съм, че е необходимо да съществува поне едно такова издание в страната и полагам усилия, според възможностите си, то да предлага на читателите интересни и разнообразни текстове.

Тъй като имах честта преди няколко години да бъда редактор на последната юбилейна книжка от библиотека „Галактика“, в която са събрани отличените през годините разкази от конкурса на името на Агоп Мелконян, провеждан от електронното списание „Сборище на трубадури“, ми се ще да завърша разговора като припомня думите на съставителите, че бъдещето на българската фантастика се намира в ръцете на днешните писатели. Така че то ще бъде такова, каквото си го направим.