– Г-н Маргаритов, кои са най-фрапантните оплаквания на потребители, които сте получили?

– Имаше случай на сериозно нарушение, при което на етикета на сьомга е отбелязано, че тя е норвежка, впоследствие обаче потребителят е видял с малки букви изписано мястото, от което е уловена рибата. Оказва се, че това се е случило не в Норвегия, а в близост до Япония, в района на централата „Фукушима“, която неотдавна претърпя авария. Случвало се е потребител да се оплаква, че в агнешкия му комплект няма слезка, което за него е голям проблем, макар да не е сериозно нарушение от гледна точка на закона.

– А открити сериозни нарушения при проверки?

– Има случаи, в които на пръв поглед нарушението не е толкова съществено, но може да крие рискове за здравето на потребителите. Например, открихме, че върху вносен продукт – песто, надписът на българския етикет не съдържа всичките съставки, а в продукта се съдържаха алергени. Както знаете, за определен тип заболявания алергените може да са опасни. При друга проверка в голямо заведение на морето открихме скрит наливен алкохол около 100 литра. Експертите ни забелязали, че бутилките на бара са пълни догоре, но са отворени. За щастие алкохолът не беше фалшив, но е налице тежко нарушение.

– В какъв размер са санкциите при нарушения в хранителната мрежа и колко силен е контролът там?

– Има две основни групи нарушения в хранителната мрежа. Едните са чисто административни, например задължението за посочване на цената върху самия продукт и съответствието с тази върху етикета. Такъв тип нарушения се санкционират от 300 до 3000 лева. Има по-голяма група нарушения, т. нар. нелоялни търговски практики, или опитите на търговците да измамят своите клиенти, като или спестят част от информацията, или предоставят невярна такава. Например заведение в разгара на летния сезон е обозначило цените си в евро, което заблуждава потребителите. Тук се числят и несъответствията между реалното качество и какво пише на етикета – това са имитиращите продукти. В тези случаи санкциите са по-сериозни и могат да стигнат до 30 000 лева първоначално, а ако нарушението се повтори, и до 50 000 лв. Но може да се мисли в посока оптимизиране на законодателството, затягане на контрола и увеличение на глобите, защото когато санкцията е процент от оборота на даден търговец, тя е по-справедлива.

– В редакцията получихме сигнал от читател, който е купил пушена сьомга от голяма търговска верига, но впоследствие установил, че е с изтекъл срок на годност. Кой би трябвало да следи за подобни нарушения и защо се допускат такива стоки да достигат до потребителите?

– Изтеклият срок на годност е административно нарушение, което е във функциите на Българската агенция по безопасност на храните (БАХБ), когато говорим за хранителни продукти. Тя има правото, извършвайки проверка, да изземе от пазара стоките с изтекъл срок на годност и те да бъдат унищожени. Когато говорим за нехранителни стоки, в Закона за защита на потребителите е дадена възможност на търговеца, ако те не представляват риск за здравето на хората, да бъдат продавани, но да са обособени на отделни места и да бъде отбелязано, че това са стоки с изтекъл срок на годност, които не представляват риск за здравето.

– Комисията само при сигнали ли прави проверки на хранителните продукти? В какво се изразяват тези проверки и как протичат те?

– Комисията за защита на потребителите работи и по сигнали и жалби на хората, и по кампании, планирани в годината. Над 20 000 годишно са жалбите и сигналите, които получаваме всяка година в комисията, като броят им нараства с всеки изминал период. Ако прибавим проверките по кампании, те ще са още поне толкова. Екипът трябва да е задължително поне от един инспектор и още едно лице, което изпълнява функцията на свидетел. Посещават търговския обект, проверяват документи, ако е по конкретен сигнал, се изисква повече информация. Ако е налице нарушение, вече се съставя акт за административно нарушение. Ако е нелоялна практика, комисията се произнася с решение и нарушителите също се санкционират.
В последната ни кампания по Великден акцентирахме върху проверките на обществените пазари, които сега, през пролетта, започват активна търговия. Кампанията протече до последния почивен ден след празника. Комисията непрекъснато проверява основно търговската мрежа и туристическите обекти – хотели, заведения, атракциони, в зависимост от сезона, а когато е необходимо, засилваме присъствието си на определени места.

– В големи хипермаркети в Европа намаляват до 50% цената на хранителни стоки с оставащ срок на годност един месец. Възможно ли е у нас в търговската мрежа да се пускат именно такива стоки, но на реални цени, и по този начин хората да попадат на продукти с изтекъл срок на годност?

– Законодателството в България задължава търговеца да продава хранителната стока в срока й на годност, без да е обвързано с цената. Той би могъл да намали значително цената много преди да изтече срокът на годност, както и да не я намали малко преди това. Ако говорим за храна с изтичащ срок на годност, тя вече може да се дари, без да бъде облагана с ДДС. Това би насърчило търговците да даряват повече храната с изтичащ срок на годност.

– В коя сфера на услугите има най-много нарушения?

– В сферата на телекомуникациите. Тази статистика се потвърждава и от броя на жалбите. Около 35% са в този сектор и касаят оплаквания за качеството на услугата, съмнения за коректност на сметките, дефектни мобилни устройства, или подписване на договор за услуги, от които потребителят няма нужда. Ние се опитваме да противодействаме с цел да намаляват нарушенията в този сектор. С едни от последните наши произнасяния спряха практиките на операторите да изключват телефона на абоната, ако не си е платил сметката за интернет, както и е налице възможността договорът с телекома да се прекратява само срещу заплащане на три месечни такси, а не всички оставащи до края на договора.

– Защо търговците в магазините не са длъжни по закон при рекламация да възстановят на клиента сумата от покупката на дадена стока (не хранителна) и се разчита на добрата воля на търговеца, а в същото време, когато стоката е купена онлайн, търговецът веднага връща сумата на потребителя, без да го задължава да заменя стоката? Не трябва ли да са еднакви условията за пазаруване и в двата типа магазини?

– Законът прави разграничение, защото когато си купите продукт в търговската мрежа в страната, вие може да искате парите си обратно само в случай, че сте предявили рекламация по повод дефект на стоката. Но ако я връщате само защото не ви харесва, може да разчитате на добри търговски практики да получите парите си обратно. Иначе може да получите или ваучери на тази стойност, или да замените продукта с друг. При онлайн търговията стоката се избира на екрана, а не пред вас. Не може да се предвиди дали ще има пълно съответствие между това, което гледате, и това, което ще получите. Затова законът дава възможност до 14 дни от получаване на стоката да я върнете обратно, без търговецът да има право да ви откаже възстановяването на парите. На европейско ниво все по-често се обсъжда възможността да се изравнят двата режима, което ще задължи търговците също да връщат цялата сума за продукта, но, разбира се, без дефект. Това е решение, което ще бъде изцяло от полза на потребителите. Ако бъде заложено в регламент, после нашето законодателство ще трябва да го възприеме.

Димитър Маргаритов е роден на 31 юли 1975 г. в Плевен. Той е председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП) от 27 март 2015 година.
Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Има специализации и допълнителна квалификация в различни области. Работил е в Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и др.