Проект за добив на пясък и чакъл заплашва защитените зони "Калимок – Бръшлен" и "Комплекс Калимок" по Дунав, твърди природозащитната организация WWF България.

Природозащитниците са изпратили становище по въпроса до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и до русенската Община Сливо поле, в което се настоява проектът да не бъде реализиран, тъй като би породил редица тежки екологични, социални и икономически проблеми.

Освен че противоречи на Закона за водите, инвестиционното намерение засяга поне три природни местообитания, 14 вида риби и 22 вида птици, за които поддържането на състоянието на водите е важен фактор за оцеляване, казват от WWF. Според тях проектът би могъл да унищожи островни образувания, твърде е вероятно безименният остров край остров Мишка да изчезне напълно, а самият остров Мишка, който е популярно място за рекреация, да претърпи негативно въздействие.

В нарушение на Закона за биологичното разнообразие, инвестиционното предложение предвижда засягане на местообитания и безпокойство на значителен брой защитени биологични видове. Особено неблагоприятно е разположението му спрямо смесената чаплово-корморанова колония на остров Мишка, казват от WWF.

Предвидените дейности засягат негативно и рибните ресурси на река Дунав чрез замътване (потискане на дишането и размножаването), унищожаване на местообитания и др. Най-значимото непряко въздействие е чрез редуциране на хранителната база, ключов елемент от която е зообентосът (организмите, живеещи на дъното), изброяват от WWF.

Добивът на инертни материали от реките засилва дънната и брегова ерозия. Този ефект може да се разпространи върху значителни площи, понякога далеч извън зоната на пряк добив. Въздействието е свързано със загуба на земи, унищожаване на брегоукрепителни съоръжения (диги и др.), понижаване на нивото на подпочвените води, предупреждават природозащитниците.

В рамките на обществено обсъждане миналата седмица, жители на Ряхово, област Русе, изразиха несъгласие от тяхното землище от река Дунав да се добиват инертни материали, защото се ускорява подкопаването на брега.

Намираме притесненията на хората за основателни, посочи Иван Христов, ръководител на програма „Води“ във WWF България. Нашите наблюдения сочат, че този добив може да нанася значителни щети на природата, а често и на населението, живеещо край реката. Иван Христов добави, че има причинно-следствена връзка между копаенето и ерозията. Редица проучвания сочат, че копаенето е един от факторите за дънна и брегова ерозия в Долен Дунав. В конкретния случай имаме проблеми, свързани и с дънна, и с брегова ерозия. В представените материали за обществено обсъждане няма модел който аргументирано да указва обратното, подчерта експертът от WWF.