Мари Константин: Надявам се след 5 години ракът да не е в мен
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 1

За първи път дъщерята на Гала публично разкрива своята лична история
Най-големите радости и най-тежките изпитания в живота понякога вървят ръка за ръка. Това споделя в откровено интервю пред Мариян Станков - Мон Дьо дъщерята на известната телевизионна водеща Гала - Мари Константин. За първи път тя публично разкрива своята лична история за това как само три месеца след раждането на първото си дете разбира, че има рак на десния бъбрек, съобщи NOVA.
В началото на своя път към майчинството Мари изобщо не е подозирала какво я очаква. Първите съмнения за здравословен проблем идват при неочакван повод - счупено ребро, което я отвежда на преглед.
„На първия месец след раждането ме изпратиха на ядреномагнитен резонанс, за да видят какво се случва и след изследването ме извикаха в една малка стаичка да поговорим. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека", разказва Мари в интервюто.
Тя описва момента на получаване на диагнозата като размазан спомен: „Беше като тези снимки, на които ти си на фокус и всичко е размазано", споделя младата майка.
Тежкото начало на майчинството
За Мари Константин започва най-тежкото изпитание - период, в който се бори не само за собствения си живот, но и с мисълта дали ще може да отгледа детето си.
„Първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за нея, да я вдигам… не знаех дали Лора ще има майка", разказва тя с откровеност, която докосва сърцето.
С помощта на вуйчо си тя заминава за Германия, където се подлага на операция. Към момента образуванието е премахнато от тялото ѝ, но физическите и психическите белези остават.
„На всеки три месеца трябва да ходя на изследвания, на прегледи. И се надявам след пет години, ако седна пак на това столче, да мога да кажа, че ракът не е в мен", споделя с усмивка Мари.
Силата на майчинството
Въпреки тежката диагноза, Мари Константин намира сили да продължи напред. Това, което я крепи през всички трудни моменти, е безусловната любов към новородената ѝ дъщеря.
„Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих и за себе си, и за всичко. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще", обяснява дъщерята на Гала.
Тя признава, че първоначалният страх бързо е бил заменен от гняв - не заради болестта, а заради невъзможността да бъде до детето си през първите месеци от неговия живот. Особено тежко ѝ е било и преди Коледа, когато не е могла да бъде със семейството си.
Подкрепата на близките
Мари не крие, че най-много болка е виждала в лицето на майка си, Гала, която е полагала огромни усилия да запази самообладание.
„Тя във всеки един момент се опитваше да се събере. Да не личи. Смятам, че в много моменти и колегите ѝ са го виждали. Сигурно и зрителите. Само тя знае какво е преживяла", споделя Мари.
По принцип дъщерята на Гала предпочита да пази личния си живот далеч от обществото. „Моето щастие обича тишината. И тъгата ми обича тишината. И тази част от живота си никога не я споделям. Или ако го направя, е с голяма закъснение", признава тя.
Мисия да помогне на други жени
Решението на Мари Константин да разкаже публично за своята борба с рака идва от желанието ѝ да подкрепи други жени, които минават през подобни изпитания.
„Важното е защо казваме днес това на хората. Винаги съм вярвала, че когато човек има трибуна, не може само розовото. И не минавам само аз през това. Смятам, че трябва да се споделя", казва тя. Мари се надява, че чрез историята си може да вдъхне „мъничко надежда" на жените, които се борят със същата болест.
На въпроса дали изпитва гняв към себе си или към Бог, Мари отговаря, че нито за миг не се е ядосвала на съдбата си.
„Аз съм вярващ човек, така че мисля, че Господ ми е давал изключително много. Бил е безкрайно щедър към мен. Имам много, за което да бъда благодарна", споделя тя. Добавя също, че не изпитва гняв и към своето тяло, защото същото това тяло е създало и нейната дъщеря Лора.
Докладвай този коментар за нередност
×Мунчо: Каква е тази, освен че е дъщеря на Гала - Вечната Амбър в Нова тв? С какво е известна, освен с това, че майка ѝ може да я изпрати навсякъде по света да се лекува? А колко други умират? Стига с това лицемерие!