Много си мисля за нашето общество тези дни.

Започнах да свиквам всяка дискусия, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на крайно отрицание в едната или в другата посока. Направете си експеримент – кажете нещо, дори и маловажно и ще видите как веднага ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще започне словесна война, каквито сме виждали по „задните дворове” на Далчев, по много български кооперации.

Война от думи, лоши чувства. 

Ако думите можеха да убиват, вече да сме се избили, пише Светослав Иванов - водещият на предаването "120 минути" по bTV.

А ти се усмихваш.

Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да мразим дори и съседите. Не само в блока или в селото, а и чисто географски – турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се правят на италианци.

Чакай, бе, защо да мразим? Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше модерно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!

Мрази, за да те видят. Ама никой не те вижда. То с омраза на става. Неприятните в компанията всеки ги избягва – пийнат две ракии и стават големи мъже. Всяко трето семейство е скарано заради делба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цял живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят – „тоя е в играта”. А играта спира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са забравили, че го има. 

Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Нали уе?

Гледаш, дзвериш се, но спокойно, написал си „есе”. Новото трибуквие. Тръкни, за да спечелиш. 

То това ти остава – живот ли е да го опишеш...

Хайде, да се замислим, гледайки все долу, в какво се превръща живота ни. Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А колко малко му трябва на човек, убеден съм. Добра дума, усмивка, малко толерантност и търпение. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, състрадание. Все малки неща, които могат да променят цял един живот. Твоя живот.

Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш много неща за всички около теб.

Затова не бъди кисел. Не бъди клюкар, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които дори не знаят, че съществуваш.