Церемонията ще се състои пред паметника на революционера в Русе

ВМРО - Русе отбелязва 152-та годишнина от рождението на Гоце Делчев. Днес от 11:30 часа пред паметника на революционера в Русе ще бъде почетена паметта му, като са поканени да присъстват всички съпричастни на делото му русенци.

Искрен Веселинов публикува в социалната мрежа информация, с която ни припомня за делото на идеолога на Българските македоно-одрински революционни комитети:

"Наричат го Апостола на Македония.

Навършват се 152 години от рождението на Гоце Делчев

Георги (Гоце) Николов Делчев е национален герой в България и в Северна Македония. Водач и идеолог на Вътрешната македоно-одринска организация, той е сред най-значимите български революционери.

Роден е на 4 февруари (нов стил) 1872 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Третото от девет деца, той е първият син в семейството. Първоначално Делчев учи в униатското начално училище в Кукуш, а впоследствие продължава обучението си в Българската епархийска прогимназия (трикласна) в родния си град. Завършва я през 1887 година и иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и не го пуска, а го праща първо чирак в чужд дюкян, като по-късно го взма при себе си. Желанието на Гоце Делчев обаче надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас. Там се формира група младежи от Кукуш. Силно е повлиян от Христо Ботев чрез своя учител по литература Константин Величков, а математиката става негов любим предмет. По това време Делчев участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

На 11 юли 1891 Гоце Делчев година постъпва във Военното на Негово Княжеско височество училище в София, оттогава има запазено пряко сведение, че по църковна принадлежност е православен българин екзархист. Само месец преди дипломирането си обаче е изключен заради участие в стачка. Взима решението да се бори за свободата на Македония, използвайки наличната образователна мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в град Щип, където учителства до 1896 година като преподавател по естествена история, география, геометрия и геометрично чертаене.

В Щип Гоце Делчев се среща отново с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в Организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктое на организацията - Кочериновския, Рилския, Кюстендилския, Дупнишкия и други, както и нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

От есента на 1896 г. Делчев става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско, като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на Организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четнишческия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, изигравайки основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Във функцията на главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 година обикаля Мелнишко и основава в Мелник революционен комитет.

През зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас, където в двора на Минковия хан организира фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. По това време Делчев предлага въстанието в Одринския революционен окръг да бъде оглавено от Михаил Герджиков.

През 1902 година участва заедно с Гьорче Петров в изработването на нова програма и устав на Организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“, както и извоюване на пълната им политическа автономия. По това време името на организацията е „Тайна македоно-одринска революционна организация“. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане, Гоце Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес през 1903 година за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, договаряйки и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони, предимно с участие на сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, четата му е обкръжена в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Сражението край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато останалите четници успяват да избягат. Войводата загива едва 31-годишен. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Тефиков забранява на потерята да се гаври с труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, телата им са изпратени в Сяр и са разпознати от местната власт. След това са погребани в общ гроб в село Баница. По време на Балканската войва от 1913 година родният град на Гоце Делчев – Кукуш, както и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението е прогонено в България.

По време на Първата световна война костите на Гоце Делчев са пренесени в България от Михаил Чаков, като първоначално се пазят в Ксанти, а после в Пловдив. Впоследствие са преместени в София, където до 1946 година се съхраняват в урна от „Илинденската организация“.

През на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, тогава попаднал в територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце Делчев – Руша, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят плоча от бял мрамор с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!“. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиска на Югославия и директно на СССР, през октомври 1946 г. БРП (к) предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Тленните останки са приети в Народна република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“ в Скопие, където са и днес.

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи, но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой.

Гоце Делчев е привърженик на лявото течение в македоно-одринското освободително движение. Той не подкрепя решаването на македонския и тракийския въпрос чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринският вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности, живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация. В същото време той не изключва и възможността, Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България.

Гоце Делчев се самоопределя като българин и определя славянското население в Македония и Одринско като българи. Днес Гоце Делчев е признат за национален герой на България, считан за един от най-великите революционери, дали живота си, за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и определя сънародниците си като българи. В България ежегодно се честват датите на рождението - 4 февруари и на гибелта на Гоце Делчев - 4 май. България през XXI век многократно предлага на Северна Македония съвместно честване на общите исторически герои и събития, почитани и в двете страни, включително по отношение на Гоце Делчев, но предложенията са отхвърляни с довода, че застрашавали македонската идентичност и устоите на младата държава".