Тези дни се навършиха 100 дни от официалното влизане на коронавируса в България.

Намираме се в повратен и успоредно с това твърде дискусионен момент - заразените се увеличават, в петък беше отбелязан рекордът за тези 100 дни със 132-ма заразени за денонощие; властта обаче разпуска мерките, Бойко Борисов твърдо заяви през същия този петък, че нова карантина не се очаква.

Икономиката става приоритет пред здравето, а „връщането към нормалния живот” ще зависи най-вече от личното поведение на хората, пише Диян Божидаров във вестник СЕГА.

На този етап няма как да се отсъди правилна ли е тази стратегия. Ще проличи по резултатите. От една страна, здравната ни система изтлежда по-подготвена, отколкото през пролетта – болниците имат свободни легла, набавени бяха медикаменти и консумативи, лекарите придобиха опит и отиграха варианти. Бройката на болните (да не се бърка със заразени) не е голяма, пък и българите хукнаха по туристическите маршрути – нова карантина не изглежда целесъобразна. Но от друга страна, огнищата пръскат вируса навред (евангелистка сбирка в Перущица например го пренесе чак във Варна).

На личната отговорност не може да се разчита съвсем, трябва по-добър контрол на махалите и да се пазят рисковите групи. Не бива да се забравя, че неправилни действия или откровени бездействия рискуват да навредят пряко и на икономиката още сега в туристическия сезон - други държави може да препоръчат на гражданите си да не посещават България, или пък да наложат ограничения върху пристигащите наши.

Така че тази игра е тънка, трябва да се играе много умело и интелигентно. За нея е нужно комплексно управленско поведение. За да се възстанови „нормалния живот” не е нужно масово миене на ръце, а и самата власт да прави това, което изисква от гражданите си  – да проявява разум, съвест и отговорност - не само по отношение на преките здравни грижи. Нужно е да създаде една далеч по-цивилизована обща среда. Но няколко примера от последниците седмици, тоест от периода на „нормализирането”, показват, че българското управление е далеч от високата летва, която поставя пред гражданите си. Обратно – понякога постъпва умишлено варварски. По високите и ниски етажи се действа ненормално:

Йорданка Фандъкова и Бойко Борисов виждат коронавирус, където го няма. Случаят със столичната 50-а детска градина е истинско морално престъпление. На 9 юни сред нощ софийският кмет известява, че три учителки са дали положителни проби след бързи тестове.

Подхвърлени на медийните вълци, жените бързо се сдобиват с обществена присъда – безразсъдни, тъй като посетили огнището Сърница. В социалните мрежи назидателно са изредени имената им. Само че, оказва се, „новината” е базирана единствено на свидетелства от виртуалния свят (сигнали на родители за снимки във Фейсбук - учителките твърдят, че били шега).

На 10-и следобед Фандкова радостно оповестява, че PCR тестовете са отрицателни. Поздравява подчинените си и РЗИ за „бързата реакция”.

Но отговорна ли е тази реакция, акт на добри управленци ли е? Какво пречеше до изясняване на ситуацията да бъде съобщено, че има съмнение за зараза без конкретика за учителките? До тук нещата изглеждат недоизпипани поради несъобразяване. Но в промеждутъка между двата вида тест е извършена истинска подлост

„Надявам се, и госпожа Фандъкова, говорих с нея, че тези учителки от детската градина, тези шеги, ако са шеги и ако са такива шегаджийки, не е хубаво. Дали са били в Сърница или не, последно какво се оказа?”. Това са едни от първите думи на премиера Бойко Борисов на правителственото заседание на 10-и сутринта. Така без да е наясно има ли основание въобще, Борисов подлага на публичен линч трите жени. Обсъжда ги без пряка причина, без нищо, което да го налага. Освен едно - целенасочен лов на вещици. Това ли е нормалността?

Софийска лекарка сее смърт в Кърджали. Макар и доста по-сложен, случаят е аналогичен. Накратко става дума за следното: 28-годишната лекарка от „Пирогов” Сибел Муса се връща в родния край, след като почти три месеца се бори на първа линия срещу COVID-19. Посещава в кърджалийската болница възрастна своя близка (тежко болна), която по-късно почива. Д-р Муса си прави PCR тест, който излиза положителен. РЗИ–Кърджали твърди, че лекарката е била със симптоми, проявила безотговорност, укрила информация и едва ли не е причинила смъртта на близката си. Защитната версия на „Пирогов” е, че д-р Муса многократно е била изследвана по-рано, резултатите били отрицателни, а положителната проба е показала разпаднал се вирус, който не можел да заразява. Няма спор, че случаят трябва да се разследва и лекарката следва да понесе наказание, ако се докаже вината й. Но защо бе нужна публичност, не можеше ли кротко да бъде пратен сигнал в прокуратурата? Ами ако лекарката е невинна, след като така и така много от нещата за вируса не са известни на науката, най-малко пък на РЗИ–Кърджали? Сигурно ли е, че тежко болната пациентка е починала точно заради вируса?

Нечовешко е да обвиняваш публично млада жена с най-тежки недоказани обвинения. Целият местен кризисен щаб се нахвърли яростно върху лекарката, а подминава факта, че тя е влязла при възрастната пациентка при забранени свиждания. През прозореца ли се е промъкнала? Отново прилича на избирателно търсене на виновник – просто някой да бъде хвърлен на кладата.

Искаме карантина, но нямаме желание. Шуменското село Изгрев трябва да влезе в рекордите на Гинес. То изкара едва четири дни под карантина, след като следваше да е 14 дни. Никаква епидемична причина нямаше за отмяна на рестрикцията. Поводът бе недоволство на местните хора. Събраха се на протест, заваляха вопли, че не им се изкупува млякото и... „наложителните мерки”, предприети „в името на човешкото здраве”, изведнъж се оказаха ненужни (решение на местния кризисен щаб със съгласието на националния). Така ли се пазим от вируса? Какво точно послание се отправя, след като един селски протест може да събори карантина? Очевидно липсва желание да се противостои на елементарно местно несъгласие. В компенсация отново бе на път да се издигне клада – шуменският щаб разпространи новината, че фелдшер сеел зараза в региона; единствено той бил виновен, не и други. Мъжът и съпругата му починаха впоследствие.

Масова селска анархия. За огромно съжаление събитията в Изгрев са дежавю с предизвестен резултат. Показва го историята на друго село – разградското Ясеновец. И то бе под карантина в периода на „разхлабването” (втората половина на май). Но вместо да бъде удължена или животът да продължи при други крути ограничения, карантината падна два дни предсрочно. Причината пак бе недоволство на хората. През тази седмица обаче заразата бе регистрирана отново, тръгна поредното тестване, медиаторите хукнаха по къщите, пратена бе допълнителна полиция – местните власти не обявяват втора карантина само за да не станат те самите за смях, след като премахнаха прибързано първата. Никаква нормалност не бе върната. Разбира се, няма я и в плевенското Буковлък, след като още през април протест осуети карантината, а сега са регистрирани нови случаи. Тези малки селски анархии не са за подценяване, защото преобладаващата част от жителите са от оня етнос, който не обича да стои на едно място.

Най-висшата (не)нормалност. Влизаш в болница без маска, край теб хората кашлят, навестяваш операционна зала без защитни средства, след което... говориш напоително пред скупчени през теб хора: колко много трябва да бъдат отговорни българите в тези ключови времена. Няма новина – подобно безсрамие може да си позволи единствено Бойко Борисов. Направи го тези дни във Варна. „Абе тука... ще изцапам!...”, казва боязливо той преди да влезе в операционната. „Нищо, ще изчистим”, отвръща  му болничният директор, също без маска. Борисов влиза.

Очевидно живеем в особен период. Властта се успокои, че е направила каквото трябва срещу коронавируса, от тук нататък всичко зависи от редовите хора. И се мъчи да втълпява, че от нея наистина нищо не зависи.