Огромните каменни статуи, разположени на Великденския остров са дори по-впечатляващи, отколкото в началото на тяхното откриване. Главите всъщност имат и скрити тела, които достигат до няколко метра дълбочина.

Разкопаване в Рано Рараку достига до паметно откритие. През 1919 година снимки от разкопките на експедицията Мана на Великденския остров показва, че статуите са в цял размер. Това е потвърдено напълно през 1955 от изследователя Тейлър Хайердал, когато неговата Норвежка Археологическа Експедиция разкопава статуите.

В последващите десетилетия тези открития са забравени. За тях се знае от археолозите, но не и от туристите, които активно започват да посещават острова през 1990-те, тъй като тогава е отворена самолетната линия между Сантяго и Таити до Великденските острови.

Днес група археолози работят по откриване на истината и разобличаване на мистерията, която се крие на това място. Археологът Джо Ан Ван Тилбърг, директор на "Проектът за статуите на Великденския остров" и неговият екип разкопават две 7-метрови статуи в цял ръст, тежащи около 20 тона.

От 1990 година "Проектът за статуите на Великденския остров" (ПСВО) предприема археологически проучвания на мястото, чиято цел е да се създаде пълно и цялостно описание на статуите и начините, по които са изградени.

"Жизненоважно е да имаме направени цялостни разследвания за статуите. Как изглеждат, къде са намерени и каква е връзката между тях и мястото, на което са открити. Освен това е важно да съставим каталог на статуите като артефакти, за да може изследването им от бъдещите поколения да се осъществи по-лесно." — споделя Джо Ан Ван Тилбърг

Мистерията около острова остава и до днес. Тя предизвиква поток от безкрайни въпроси — Колко населен е бил островът? Как са изградени статуите? Как са били премествани? Какво се случва с общество, принудено да прибегне до канибализъм по времето, когато капитан Джеймс Кук пристига през 1774?

"Как са били премествани статуите ли? Със сигурност не са били носени "пеш" толкова много мили, както някои твърдят." — отбелязва Ван Тилбърг.

"Не мисля, че някой от днешните изследователи ще отрече, че именно хората са виновниците за обезлесяването на острова. И това обезлесяване причинява сериозни предизвикателства за обществото. Освен това, тези промени принуждават хората да се адаптират към тях и да се обърнат към селското стопанство. Какъв урок може да си извади съвременното общество? Трябва да се научи да гледа напред, да вижда надалеч и да обръща внимание на цялостната картина." — споделя Ван Тилбърг.