До 10 години супер образовани заемат местата на среднистите

Заради дефицита на хора вече са ценни не дигиталните умения, а ръчният труд определя топ професиите

Всеки 3-и ще работи в София. Младите предимно в IT сектора

Въпреки дигитализацията на света ръчният труд остава най-ценен. В челото на професиите, които ще се търсят най-много у нас и през следващите 10 г., остават шофьорите, продавачите, администраторите, майсторите.

Образованието опитва да отговори на нуждите на пазара на труда и подготвя кадри в дуалната форма, но темпът не е достатъчен, сочат анализите на експертите. Около 20 хил. ученици в момента се обучават за горещите професии, показа справка на “24 часа”.

Продавачи, административни специалисти и шофьори на тирове и автобуси ще са най-търсените професии от бизнеса и в следващите 13 г. Традиционно ще се търсят и работници в преработващата и добивната промишленост, както и в строителството. Това показва прогноза за пазара на труда в периода 2018 -2032 г. на Министерството на труда и социалната политика.

Въпреки развитието на технологиите основният глад ще е за професиите, свързани с ръчен труд. И в момента това са сред най-дефицитните работници.

Най-много позиции ще има за хора със средно специално образование. Ще се търсят всякакви неквалифицирани работници - сервитьори, бармани, шивачи, чистачи, ковачи.

Все пак в топ 20 на търсените професии влизат и професии с висше образование - медицински сестри, учители, финансови експерти и специалисти във физическите и техническите науки.

Основната причина за търсенето на ръчен труд, е че българската икономика изостава технологично, се казва в прогнозата на експертите от социалното министерство.

202 хил. ще са продавачите след 3 г., а административните специалисти ще са 119 хил. Толкова ще са и шофьорите на тирове и автобуси.

Сега заплатите на шофьорите в международния транспорт според браншовиците са средно 2000 евро месечно. В търговията пък получават около 1028 лв., а административни специалисти - 925 лв.

Средната заплата в преработвателна промишленост е 1049 лв., докато в добивна промишленост стига 1751 лв.

Трендът е висшистите все повече да работят професии, за които е достатъчно средно или дори по-ниско образование. Така само след три години хората, които имат диплома от университет, но заемат позиции за средняци, се очаква да е 41,6 хил. А през 2032 г. тази бройка ще нарасне до 53 хил. души

През 2022 г. близо 1,5 млн. души ще са работниците със средно професионално образование. Тогава се очаква заетите във възрастовата група от 15 до 64 г. да са 2 965 700, или с 3,4% по-малко от 2018 г., каза социалният министър Бисер Петков. В проучването е отчетено, че делът на висшистите у нас през 1992 г. е бил 7,9%, като само за 19 години той е скочил над два пъти и половина до 18,3%.

“Очертаващият се недостигът от кадри със средно образование да е около 94 000, който вероятно ще бъде запълнен от лица с по-високо или по-ниско образование. В същото време е прогнозиран и структурен излишък при лицата с основно и по-ниско образование, както и при тези с висше образование, който ще бъде преразпределен там, където са налице дефицити”, обясни Петков.

Тенденцията висшисти да заемат работни места с по-ниска квалификация се наблюдава и в Европа.

Според данните един от четирима заети с висше образование в ЕС е на позиция, за която трябва по-ниска степен.

Един от проблемите на пазара на труда ще бъде, че голяма част от хора с високо образование няма да искат да работят на ниски позиции за малко пари. Другият основен проблем е, че при липса на кадри с адекватна квалификация позиции ще се дават и на такива, които не я притежанат.

Положителна е тенденцията до 2032 г. за нарастване на ролята на преработващата промишленост, която измества търговията от първото място по брой заети. В съответствие със световните тенденции е прогнозираното нарастване на заетостта в образованието с около 30 700, което е ръст от 15,3%

Както и в сектора на хуманното здравеопазване и социалната работа - нарастване с около 12 800, което представлява ръст от 9,1%, каза министър Петков.

Според възрастовото разпределение на заетостта се очаква застаряване на заетите, като младите служители ще бъдат все по-малко - застаряването на населението неминуемо влияе на структурата на заетостта.

Очаква се почти всеки трети зает да работи в София. В дългосрочен хоризонт картината не се променя - навсякъде броят на заетите ще намалява, като всеки втори през 2032 г. ще работи в София, Пловдив или Варна. Най-тежка ще бъде ситуацията със заетостта във Видин, Силистра и Разград.

Липсата на кадри със средно образование ще се усети най-вече в хотелиерството, администрацията, преработващата промишленост и при социалните дейности.

Дефицитът на ресурс е не само заради демографската криза, но и заради ниското заплащане, ниския инвестиционен интерес, изоставането в социално-икономическото развитие.

Най-много кадри с висше образование пък ще работят в държавното управление и образованието. Над 100 хил. ще са учители, толкова ще са и лекарите и медицинските сестри.

Създателите на софтуер и приложения ще са близо 20 хил.

Средната възраст на строителите ще бъде между 40 и 49 г., а на учителите - между 50 и 59 г.

Най-много млади българи ще работят в IT сектора, в разпространението на информация и творческа заетост - 73% от местата там ще за заети от хора под 40 г., а 30% ще са под 29 г.

Всеки втори търговец и автомонтьор също ще бъде под 40 г. През следващите 3 години заетите в IT сектора ще се вдигнат с 3,5%, като до 2032 г. работещите там ще стигнат 91 хил. души.

Хората над 60 г. ще са предимно в хуманното здравеопазване и социалния сектор, като техният дял ще е 18%. Тенденцията да се вдига възрастта на учителите ще продължи и през 2032 г. 13,7% ще са педагозите над 60%.

Над 20 хил. ученици завършват всяка година професионална гимназия, където се учи на занаят. Обучението там става и с помощта и заявки от бизнеса. За да придобият умения, учениците имат часове във фабрики и компании - в реална работна среда.