Без изненада Венецианската комисия призова България да извърши мащабна съдебна реформа, с която да премахне недосегаемостта на главния си прокурор.

Институцията казва, че българският проблем не може да бъде решен с едно единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет, съобщи Mediapool.

"По-скоро ще изисква комбинация от по-големи институционални промени, нови процедурни правила и еволюция на професионалния етос и политическата култура в страната", съобщава институцията към Съвета на Европа.

Преди два дни премиерът Бойко Борисов обяви, че знае в аванс какво ще предложи Венецианската комисия – назначаване на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор. Борисов обясни, че правителството ще се събере още в събота или неделя, за да приеме предложенията на Венецианската комисия. Той вече бил казал на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че съдебната реформа ще бъде извършена.

Оказва се, че Борисов не е разбрал какво иска Венецианската комисия, особено в частта за политическа воля и систематичните усилия за съдебна реформа.

Венецианската комисия все пак "приветства решимостта на българските власти да се справят с проблема (с главния прокурор) и отвореността им към сериозен и приобщаващ диалог с всички партньори и заинтересовани страни".

Абсурдните български предложения

Венецианската комисия обяснява, че предложението на българските власти за въвеждане на временно отстраняване на главния прокурор от Висшия съдебен съвет с квалифицирано мнозинство от 17 гласа "изглежда разумно решение", но само "на теория". На практика то може да не се окаже неефективно и да блокира възможността за обективно разследване. Причината се крие в позицията на главния прокурор в държавното обвинение и неговото огромно влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС).

Има и още един сериозен проблем. Решение на ВСС за отстраняване на главния прокурор ще зависи по същество от информацията, предоставена прокурори, които са подчинени на разследвания главен прокурор.

"Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на Прокурорската колегия във ВСС, които да имат желание да предложат отстраняването на главния прокурор, а след това и 17 членове в целия ВСС, които да го подкрепят", казва Венецианската комисия.

Експертният орган по конституционно право предлага няколко начина, за да се направи механизмът за премахване на недосегаемостта на главния прокурор по-ефективен. Предлага се отнемането на правото на главния прокурор да дава инструкции в случаи, които го засягат.

Експертите допълват, че членовете на Върховния съдебен съвет, които не са свързани с прокуратурата (съдиите), трябва да могат да внесят искане за отстраняване на главния прокурор, както и да се свали необходимия праг на мнозинство, което може да решава за отсраняването на главния прокурор. Данаил Кирилов предлага решението да се взима със 17 гласа, но Венецианската комисия твърди, че това мнозинство е непостижимо заради влиянието на главния прокурор в институцията.

Отделно, комисията настоява ВСС да има право да преразглежда решението на разследващите да не се образува наказателно разследване срещу главния прокурор или то да бъде поверено на "независим прокурор".

Венецианската комисия призовава държавата да направи промени в самата структура на ВСС. трябва да може да разпорежда отстраняването на главния прокурор, както и да прави преглед на решенията да не се образува наказателно разследване срещу него. ВСС трябва да може да поверява разследването на някакъв вид "независим прокурор“.

Идеите на Данаил Кирилов са проблематични

Венецианската комисия специално обръща внимание, че идеите на правосъдния министър Данаил Кирилов за отстраняването на "тримата големи" са проблематични. Министър Кирилов предлагаше процедурата за отстраняване и разследване да бъде идентична за главния прокурор и председателите на върховните съдилища.

"Проектът (на България) предвижда разширяване на механизма и към отстраняването на двамата главни съдии. Това не се изисква от Европейския съд по правата на човека и е проблематично за съдебната независимост. Суспендирането на върховни съдии от пленарна комисия, където съдиите са малцинство, противоречи на европейските стандарти и на логиката на българската конституция. Венецианската комисия призовава българските власти да се откажат от тази част от предложението", заявява Венецианската комисия.

Правосъдният министър Данаил Кирилов дълго време твърдеше, че няма нищо опасно в предложението му за създаване на специални процедури за разследване и отстраняване на върховните съдии.

Какво ни е казвала Венецианската комисия досега

Още през 2009 година Европейският съд по правата на човека в Страсбург произнася прословутото решение по делото "Колеви срещу България". По това дело близките на убития прокурор Николай Колев осъждат държавата да им плати 30 000 евро заради липсата на ефективно и независимо разследване на убийството.

Ето какво пише в решението си съдът: "Съдът приема като правдоподобно твърдението на жалбоподателите, че с оглед на централизираната структура на българската прокуратура, основана на принципа на субординацията, нейното изключително правомощие да повдига обвинения и процедурните и институционални правила, позволяващи пълен контрол от страна на главния прокурор над всяко разследване в страната, в обстоятелствата съществували по времето, когато г-н Филчев е главен прокурор, е било практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на уличаващите го обстоятелства, дори и след извършване на конституционната поправка, позволяваща на теория повдигането на обвинения срещу него".

От десет години държавата не спори с това решение на съда в Страсбург, но и категорично отказва да го изпълни. Новоизбраният главен прокурор Иван Гешев обяви, че бъдещата му недосегаемост е "мит", създаден от "определен политически кръг".

Още през 2015 година Венецианската комисия написа в своята експертен доклад, че "решителният компонент" на съдебната реформа в България трябва да е прокуратурата. Комисията обяви, че държавното обвинение трябва да се "трансформира" в "ефективна и отчетна институция", както и да се даде "функционална автономия" на отделните прокурори.

Съветският модел

През 2016 година председателят на Венецианската комисия Джани Букикио обяви буквално, че българската прокуратура е построена по "съветски модел", който "трябва да бъде отхвърлен".

"Този модел я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели", каза Букикио по време на престижната конференция на правосъдните министри на всички държави-членки на Съвета на Европа, която се проведе в София.

Тогава министър на правосъдието и организатор на срещата бе Екатерина Захариева (ГЕРБ). Сега тя е вицепремиер с ресор за съдебната реформа в третия кабинет "Борисов."

През 2017 година Венецианската комисия изпрати на българските власти доклад , с който отново препоръчва независима фигура да може да разследва главния прокурор, но управляващата партия ГЕРБ отново игнорира експертния орган по конституционно право на Съвета на Европа.