Преподавателят по конституционно право Пламен Киров обяснява процедурата

Безпрецедентната ситуация, в която номинирани за министри не искат да са министри. От 19 министри в проектокабинета на Мария Габриел 11 са подали декларации в деловодството на парламента, че не искат да са част от това управление.

Наред с политическите страсти около проектокабината на Мария Габриел, се появиха и административни неясноти. Част от кандидатите за министри подадоха в деловодството на парламента декларации, че не искат да са част от това управление. Преподавателят по конституционно право Пламен Киров обяснява процедурата пред БНТ.

"Тъй като вече сме в парламентарната фаза, защото президентът издаде указ, с който предлага на Народното събрание да гласува кандидатурата на Мария Габриел за министър-председател, те би трябвало да бъдат депозирани пред ръководството на НС", заяви проф. Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки".

Първите две парламентарни групи взаимно се обвиняват в некоректност. ПП-ДБ са възмутени, че Мария Габриел е включила министри в проектокабиента, без тяхно съгласие, а от ГЕРБ-СДС напомниха, че всички министри, които и сега са такива, са поели ангажимент за период от 18 месеца.

"И едните имат основание да претендират, че то съгласието е дадено още преди време. Другите казват, ама то е необходимо сега пак да има съгласие. Затова казвам "загубени в превода". Ако всичко това беше написано в едно споразумение, подписано и да бъде публично заявено пред гражданите, нямаше да се стигне дотук. Не важи джентълменското споразумение, защото за да има джентълменско споразумение, трябва да има джентълмени, очевидно няма джентълмени", допълни проф. Пламен Киров.

Оказва се, че няма проблем Мария Габриел да замени несъгласните кандидатите със съгласни.

"Решение номер 20 на КС от 1992 го допуска. Вярно е, че тук става въпрос за някъде половината от предложените министри, но в решението на КС не се казва колко като количество могат да бъдат подменени", коментира проф. Пламен Киров.

Оттук нататък възможностите през Мария Габриел са две. Едната е да попълни състава на правителството. И то да се гласува в пленарната зала. Според процедурата първо се гласува кандидата за премиер, след това структурата и състава на кабинет, който той предлага.

Втората възможност, за която вече се чуха коментари, е Габриел да се откаже. В тази ситуация тя трябва да уведоми с писмени декларации председателя на парламента и президента. А решението ѝ не се гласува в зала.

"Нищо няма да се гласува. Тя се отказва. Може ли някой да бъде гласуван. Представете си тя събере необходимото мнозинство, а тя не иска да бъде министър-председател. Няма как, абсурдно е", уточни проф. Пламен Киров.

Той обясни, че след указа на президента, разумният срок, в който трябва да се реши съдбата на първия мандат е около седмица.

Историята в близкото и по-далечното минало показва, че нестандартните ситуации не са нещо ново. През август 2021 година кандидатът за премиер на ИТН Пламен Николов взе мандата, предложи проектокабинет, но преди гласуването в зала се отказа.

След спорове в крайна сметка председателят на парламента тогава Ива Митева внесе текст и депутатите гласуваха отказа от първия мандат в 46-ия парламент.

Още по-сложна беше ситуацията през 2005 година. Тогава президентът Първанов връчи първия мандат на кандидата за премиер на БСП Сергей Станишев. НДСВ напусна преговорите с БСП и ДПС.

Станишев върна папката с изпълнен мандат. Но в парламента се стиган до абсурдната ситуация - той беше подкрепен за премиер, но проектокабинетът - не.

След тежки преговори НДСВ върна неизпълнен втория мандат. Станишев, Сакскобургготски и Доган подписаха коалиционно споразумение.

Третият мандат получи ДПС и номирина Станишев за премиер. Този кабинет остана в историята като правителство на тройната коалиция и реализира пълен мандат.