Предците на известния епидемиолог, който от 8 години ръководи Националния център по заразни и паразитни болести, са дали много за строителството на модерна България

Едно от трите най-популярни лица от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса - проф. Тодор Кантарджиев, произхожда от стар копривщенски род, който може да бъде проследен три века назад във времето. Предците на известния епидемиолог, който от 8 години ръководи Националния център по заразни и паразитни болести, са дали много за строителството на модерна България. Дядото, на когото е кръстен колоритният професор медик, е инженер и е строил Рилския водопровод, както и първия язовир в България - “Златна Панега”, пише сайтът Lupa.bg, цитиран от Флагман

Всъщност Тодор Кантарджиев-старши осигурява качествена питейна вода за столицата, както и за други градове. А след десетилетия неговият внук ще зове хората да си мият често ръцете, като така се пазят от вирусите. Кантарджийският род в Копривщица носи името си от занаята. Развил се е покрай многото железни руди в района. Направата на кантари е висока технология за времето си, продавали са ги в Цариград – там е имало пазар за скъпите технически изделия. Историята на рода на Тодор Кантарджиев следва историята на развитие на българското възрожденско общество.

Една от основните битки на имунолога е с безхаберното използване на антибиотици, което връща човечеството назад във времето към убийствените бактериални болести. Патогени се усъвършенстват и побеждават антибиотика, който е бил оръжие срещу тях. Проф. Кантарджиев е призовавал неведнъж да се действа разумно, защото след 30 г. родените днес ще умират от банални инфекции. С неговия екип от професионалисти въвеждат антибиотичната политика в държавата на научна основа според европейските изисквания. След сериозни преговори се налага практиката да не се изписват антибиотици за всичко, а само при наличие на бактериална инфекция.

Проф. Кантарджиев е открил какви са микробите в болниците, които причиняват най-честите инфекции и на какви антибиотици са чувствителни. Казва, че това е едно от направленията в работата му. Известният лекар предава любовта си към медицината и на сина си Васил. Сега младият д-р Кантарджиев е началник на Клиниката по дерматология във ВМА-София. Васил знае от своя баща, че отговорността към работата и вниманието към пациентите изграждат добрия професионалист, на когото може да се вярва, че парите не са най-важното, а алчността не помага на никого да лекува.

Д-р Кантарджиев е експерт-консултант на Здравната каса за лечението на псориазис. Председател е на комисията за отпускане на скъпоструващи медикаменти за терапията на това заболяване към НЗОК. Хоноруван преподавател е в Медицинския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Има публикации в български и чуждестранни научни издания, както и участия на международни форуми и конференции в страната. Д-р Кантарджиев е и член на Етичната комисия към Столичната колегия на Българския лекарски съюз (БЛС), както и на Етичната комисия на ВМА. Колеги на проф. Тодор Кантарджиев казват, че той има брилянтно чувство за хумор и за самоирония. А откакто не слиза от екраните на телевизорите хората видяха, че експресивният спец владее богат набор от физиономии. Преди дни  се появи на брифинг в Бургас с лула.