Истина излиза на яве след 55 години

Първи документиран случай на подменени бебета в британската здравна система.

Два коледни подаръка за ДНК тест разкриват първия документиран случай на подмяна на новородени в историята на британската Национална здравна служба, като променят живота на две семейства от Уест Мидландс завинаги.

Неочакван резултат от коледен подарък

През декември 2021 година Тони получава комплект за домашно ДНК изследване като коледен подарък от своите приятели. Комплектът остава забравен на кухненския шкаф в продължение на два месеца, докато един дъждовен февруарски ден не променя всичко, разказва BBC.

В една дъждовна неделна вечер, докато разговаря по телефона с майка си Джоан, Тони получава имейл с резултатите. Първоначално информацията изглежда очаквана - тестът потвърждава ирландския произход на семейството от страна на майка му и показва връзки с познати роднини. Но едно име привлича вниманието му - вместо сестра му Джесика, като негова пълноправна сестра е посочена жена на име Клер.

Майчината интуиция

Джоан, майката на Тони, е родила четири деца, като след трима синове най-накрая се сдобива с така желаната дъщеря през 1967 година. "Беше прекрасно усещане, че най-после имам момиче", споделя Джоан.

Паралелна история

Междувременно, две години по-рано, Клер също получава ДНК тест като подарък за рождения си ден от своя син. Нейните резултати показват необясними несъответствия с родословието на семейството ѝ. "Чувствах се като самозванка", споделя Клер, "Нямаше никакви прилики - нито във външния вид, нито в чертите."

Когато Клеър и Тони започват да си разменят съобщения и биографични данни, те откриват, че Клеър е родена по същото време и в същата болница като Джесика - сестрата, с която Тони е израснал.

Започва да се очертава едно неизбежно обяснение - двете момиченца са били разменени при раждането си преди 55 години и са израснали в различни семейства.

Случаите на случайна размяна на бебета в родилните отделения са практически нечувани в Обединеното кралство. В отговор на искане за свобода на информацията от 2017 г., NHS отговаря, че доколкото е видно от архивите ѝ, няма документирани случаи на изпращане на бебета у дома с грешните родители.

От 80-те години на миналия век на новородените веднага след раждането им се поставят етикети за радиочестотна идентификация (RFID), които позволяват да се проследява местоположението им. Преди това родилните отделения са разчитали на ръчно написани етикети и карти на детските легла.

Докато се опитват да приемат новината, Клер и Тони трябва да решат какво да правят по-нататък.

„Вълненията от това ще бъдат огромни“, пише Тони на Клер. „Ако искаш да го оставиш тук, тогава ще го приема напълно и изобщо няма да напредваме в това“.

Без да се колебае, Клеър знаеше, че иска да се срещне с Тони и с майката, която споделят.

„Просто исках да ги видя, да се запозная с тях, да поговоря с тях и да ги прегърна“, казва тя.

Когато Тони най-накрая казва на Джоан какво е показал ДНК тестът, тя отчаяно търси отговори. Как е могло да се случи това?

Една снежна нощ през 1967 г.

Спомените на Джоан за нощта, в която се е родила дъщеря ѝ, са ярки. Тя трябвало да роди у дома, но тъй като имала високо кръвно налягане, раждането ѝ било предизвикано в болница в Уест Мидландс.

„Приеха ме в неделя“, разказва тя. „В този ден валеше сняг.“

Бебето се е родило около 22:20 ч. Джоан държала дългоочакваната си дъщеря само няколко минути - спомня си как се взирала в зачервеното лице и рошавата коса на новороденото.

След това бебето било отнесено в детската стая за през нощта, за да може майка му да си почине. Това е била обичайна практика през 60-те години на миналия век.

Няколко часа по-късно, малко след полунощ, Джесика се ражда в същата болница.

На следващата сутрин Джоан получава Джесика вместо биологичната си дъщеря Клер.

Това бебе имало светла коса - за разлика от останалите членове на семейството, които били тъмни - но Джоан не помислила нищо за това. Имаше лели и братовчеди с подобен цвят на кожата.

Когато съпругът ѝ пристигнал в болницата, за да посрещне бебето Джесика, те били твърде възхитени от новата си рожба, за да имат някакви съмнения.

Петдесет и пет години по-късно Джоан отчаяно искаше да разбере какъв живот е имала Клер. Дали е израснала щастлива?

Но преди да получи отговорите, двамата с Тони трябваше да съобщят новината на Джесика, която през целия си живот е вярвала, че Джоан е нейна майка, а Тони - неин брат.

Тони и Джоан пътуват до дома на Джесика, за да ѝ го съобщят лично. Джоан казва, че я е уверила, че винаги ще бъдат майка и дъщеря, но оттогава насам според нея отношенията им не са същите.

Джесика не пожела да бъде интервюирана във връзка с тази история.