Ако някога си тръгнете от Виена и се пуснете по течението на Дунава, не тъгувайте за австрийската столица. Много скоро водите на величествената река ще ви отведат на изток, в един древен град с богата история, гордо наричан „Малката Виена“. Там, в центъра, на един от най-големите площади в страната, на който първите си крачки прави Нобеловият лауреат за литература Елиас Канети, красотата и величието си разкрива сградата на Доходното здание.

Когато общинският съвет в Русе решава на 11 октомври 1896 година да започне строежа на сградата, идеята на местните управници е да се създаде уникално по рода си съоръжение, което със събраните от наеми доходи да подпомага местните училищни настоятелства, като същевременно се превърне в обединителен културен център за града. Едва ли обаче тогавашният кмет Георги Михайлов си е представял, че ще се увековечи в историята като градския управник, по чието време започва строежът на смятаната и до днес от мнозина най-красива сграда в България.

След реализирането на проекта по плана „Voila une Idee” (б.а.: „Ето една идея“) на виенския архитект Раул - Паул Бранк, Доходното здание се превръща в символ на града. „Ето една идея“ ражда още стотици нови, превръща се в катализатор на обществената промяна, а в комплект с останалите нови сгради, построени в неокласически стил, пресъздават атмосферата на видни европейски градове като Братислава, Будапеща и Виена.

Заемащ стратегическо местоположение, Русе е високо ценен още от времето на Римската империя. Съхранил се през вековете, в дунавския град се полага началото и на първата жп-линия в Османската империя – Русе-Варна, открита през 1866 г. Днес, макар и отстъпил водещото си място на картата на България, градът продължава да бъде физически и духовен „мост към Европа“. Такъв, какъвто без съмнение ще бъде и последният голям проект, замислен и реализиран в сърцевината на „Малката Виена“.

Съобразена със и покриваща абсолютно всички съвременни изисквания, притежаваща стандарти от най-високо световно ниво и позиционирана на кръстопътя между Будапеща, Загреб, Белград, Букурещ и Истанбул, „Арена Русе“ ще се превърне в център на спортни и културни мероприятия не само на локално, но и на международно ниво.

Именно такова е и желанието на всички хора, отдали се на идеята по подобие на своите предшественици в края на ХIX век. „Работи локално, мисли глобално“, казват Борислав Велков и Иван Драндийски, които са се нагърбили с тежката и отговорна дейност около изграждането и пускането в експлоатация на залата. Уникалността на това съоръжение се крие не само в това, че по подобие на Доходното здание цели да „пробуди“ спортния и културен живот в града, но и от факта, че е първото по рода си у нас публично-частно партньорство, в което водещата роля е заета от частния инвеститор.

Едно тежко, но амбициозно и достойно за уважение начинание, едно скъпо, но гарантирано удоволствие, което коренно ще промени както облика на града, така и темповете му на развитие. Сплав от мащабна управленска стратегия, опитни мениджъри, качествен човешки ресурс, устойчиви партньори, обществена и институционална подкрепа, гъвкавост спрямо регионалните и международни тенденции, новата арена край Дунава е първата изцяло пазарно ориентирана зала в България.

Непозната тенденция у нас, но гарантираща и основополагаща за бъдещото стремглаво развитие на спортния и културен живот в Русе. Град, който с поредния си забележителен проект, в лицето на „Арена Русе“, още по-силно ще защити честта на прозвището си „Малката Виена“.