131 години от Съединението между Княжество България и Източна Румелия отбелязваме днес.

Седем години след Освобождението – на 6 септември 1885 година хиляди българи се обединяват и отново заживяват заедно, без изкуствени политически граници помежду си. Център на събитията днес отново е Пловдив. С информация за празника на българския дух и държавност сега включваме нашия екип, който е на площад Съединение, предава БНТ.

Тук преди 131 години е било провъзгласено Съединението. Съвсем близо до площада е бил конакът – административната сграда, която обсаждат войските на генерал Данаил Николаев. На 6 септември сутринта там е арестуван областният управител Гаврил Кръстевич и обявено Съединението. Днес почитта на хората е към героите от тези събития.

Към смелостта им да преодолеят съмения и различия и да застанат единни, за да защитават национален идеал. Празникът на Пловдив започна с панахида в катедралния храм „Света Богородица”, отслужена от митрополит Николай. Паметниците на Захари Стоянов и майор Райчо Николов също бяха места, където признателени пловдивчани мълчаливо положиха венци и цветя.

Доброволците от комитет Родолюбие направиха атрактивна възстановка на събитията от 6 септември 1885-та. Най-емоционален е днешният ден за наследниците на героите от Съединението. Стотици българи от асеновградските села взимат участие в събитията. За подвига на четниците днес разказват техните потомци.

Стотици българи от асеновградските села са взели участие в събитията в Пловдив, довели до Съединението на България през 1885 година. За подвига на четниците днес разказват техните потомци.

За Елена Македонска от Асеновград, актът на Съединението е най-българското събитие, защото е извоюван без чужда помощ. Преподавателката по история и философия пази спомените на своя прадядо Кръстю Пашев – един от участниците в четата от село Конуш.

Елена Македонска: „Около две хиляди души са се събрали от цялата тогава Станимъшка околия, Станимъка е бил околийски център. И от Новаково, Тополово са се събрали в Конуш.

Четата била предвождана от поп Ангел Чолаков. Въстаналите българи се събрали в църквата „Свети Атанасий“ за молитва и кой с каквото оръжие намерил, потеглили към Пловдив. Прадядото на Елена, тогава бил на около 27 години.

Елена Македонска: „Имал кремъклия пушка, от турското време останала; Те като отишли, нямало е стрелба, а може да са пушнали нещо, така да пукнат във въздуха.“

Еуфорията в Пловдив била голяма. На 6 септември градът бил като море от хора. Поп Ангел със сребърен кръст в ръка осветил Съединението. Днес разпятието се съхранява в Пловдив, а музеят в Асеновград също пази вещи на Ангел Чолаков.

Николета Тянчева – Исторически музей-Асеновград: „В музея имаме попска дреха епитрахил, която се различава от другите попски дрехи по онова време, защото тя е в по-опростен вид. Писма, които той е писал към Захари Стоянов.“

Според наследници на участниците в Съединението тогава младите хора са били по-зрели и отговорни за единството на България, приемайки мъдро решението Пловдив да не бъде вече столица.

Пловдив е градът, който жертва най-много в името на обединителната кауза. Но историята на Съединението се пише не само в столицата на Източна Румелия. 131-ата годишнина от събитията отбелязаха днес и във Варна. Там на 6 септември 1885 година княз Александър Батенберг с манифест обявява Съединението и става княз на Обединена България. Честванията в морската столица започнаха с поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча на държавника, която е поставена на сградата на Държавния архив на площад „Независимост“.

За разлика от Варна, в Русе няма символ на Съединението. Нито музей, нито паметна плоча напомнят за Екатерина Каравелова, съпругата на министър председателя Петко Каравелов. Пред дома й в нощта на 6 септември 1885 година стотици русенци се събират на митинг, за да отбележат Съединението на България. За видната русенска учителка, повлияла политиката на България в този период, разказват колегите ни от Русе.

Някъде в този квартал, известен в миналото като „болярската махала на Русчук”, е била родната къща на Екатерина Каравелова, съпругата на министър-председателя Петко Каравелов.

Веселина Антонова – историк: „Градът ликува, щастието не може да се опише. Посещават нейния дом и правят митинг пред дома й, с което изказват благодарност на министър-председателя.“

Родната къща на Екатерина Каравелова е отдавна съборена, защото българските институции на са взели мерки да я опазят, макар да е била обявена за паметник от местно значение през 70-те години на 20. век. Тази луксозна частна сграда на нейното място с нищо не напомня, че точно тук русенци са отпразнували съединението.

Екатерина Каравелова е била учителка и медицинска сестра, но е изиграла и съществена роля във формирането на българската политика в последвалите години на войни и сътресения. Един немски журналист дори я нарича „единственият мъж в правителството”. Бележитата русенка е сред основателките на Българския женски съюз и Комитета за защита на евреите.

Веселина Антонова: „Това е една силна жена, личност, политик, общественик, дипломат. Тя използва всичките си контакти, международни и от ученето си в Русия, след това контактите, които има, докато съпругът й е министър-председател, за да защитава позициите на България.”

Днес името на Екатерина Каравелова носи само една малка улица в един от крайните квартали на града. А в държавния архив в Русе се пази и снимка от венчавката на Екатерина и Петко Каравелови в църквата „Света Троица“.

Благодарение на Петко Каравелов Пловдив е имал сграда за първата в България народна библиотека и музей. Това е сградата, в която сега е музеят на Съединението. Пред тези символи на националното обединение тази вечер ще бъде и кулминацията на празника – тържествената заря–проверка, която започва в 20.30 часа.