Пътешествие в Китай

Българското кисело мляко в Китай е … сладко. Китайците искат да си сътрудничат с България в сферата на туризма, където търсят контакти и искат да възстановят отношенията, прекъснати от ковид пандемията.

Това заяви в интервю за БГНЕС писателката и журналистка Таня Глухчева, авторка на книгата „4 месеца и 22 часа“, в която разказва за своето пътешествие в Китай.

С нея разговаряме за Поднебесната империя извън стереотипите и политиката, познават ли ни китайците и с какво ни свързват, кои са най-често допусканите грешки от чужденците, които посещават страната.

Таня Глухчева сподели, че китайците свързват страната ни с розите и киселото мляко, но много от тях знаят, че България е втората страна в света, която признава Китайската народна република като държава. Тя е имала любопитно преживяване, когато за пръв път опитва нашето кисело мляко, което определи като българското кисело с „китайски характеристики“. „То беше сладко и въобще не отговаряше на името си. За китайците то е десерт и затова са му предали по-сладък вкус“, разказа авторката на „4 месеца и 22 часа“.

Противно на наложилата се представа за китайците като студен народ, те са много сърдечни и гостоприемни. „Китайците са широкоскроен народ и искат тяхната страна да се отвори още повече към света и очакват светът да се отвори към Китай. По тази причина наблягат на изучаването на чужди езици. Ако доскоро са наблягали много на руския, който се говори от много хора, сега наблягат на английския, испанския и немския“, заяви Тана Глухчева.

Тя се е почувствала горда, научавайки, че само в Пекин има няколко университета, където се изучава българска филология. Журналистката се среща с китайски студенти, които учат български. „Когато се поинтересувах защо именно български, част от тях се изчервиха и признаха, че затова им е стигнал бала, но други отговориха защото е нещо екзотично и различно. Те искат да опознаят културата ни, която е различна от китайската и въобще не съжаляват за избора си. Нито един от тях не се е отказал да следва българистика. Всички са се потопили в нашия свят“, разказа Таня.

Между София и Пекин има споразумения и китайските българисти посещават родината ни за един семестър или цяла година. „Практикуват езика и когато се върнат в Китай и казват: да, това, което учим е вярно или това се е променило. Те са в крак с времето. Знаят дори кой е Азис, но предпочитат българска народна музика“, заяви журналистката.

Според нея сферата, в която можем да си сътрудничим добре с Китай и където от тяхна страна се търсят контакти, е туризмът. Преди ковид пандемията е имало много китайци, които са посещавали нашата страна - Черноморието, София и Долината на розите. След пандемията обаче билетите много са поскъпнали и връзките трябва да се възстановяват.

„Това, което не ми хареса е, че китайците искат да ни пакетират с Румъния. Смятам, че у нас те могат да видят много по-красиви неща, отколкото в Румъния“, сподели Таня и призна, че се е почувствала малко националистка, но в добрия смисъл на думата.

Много често представата за Китай е, че там въздухът е мръсен. „В Китай оставих животът да ме изненада и реших да не се съобразявам с всякакви стереотипи, които сме чували у нас. Първото нещо, което видях, когато кацнах на летището в Пекин, беше кристално синьото небе и слънце. Това не беше изключение. По-скоро мръсният въздух беше изключение. За целия мой престой от 4 месеца и 22 часа най-много една седмица да се е събрало да има мръсен въздух“, каза Таня.

Другото нещо, което ѝ е направило впечатление, е чистотата в Пекин. „Обикновено столичните градове са най-мръсните. Там непрекъснато има хора, които минават и чистят. В парковете за всяка градинка отговаря човек, като по този начин са намалили и безработицата. Ако в някоя градинка има изсъхнало цвете, веднага го премахват и го заменят с ново“, разказа писателката.

Също така в магазините, където се продават плодове и зеленчуци, китайците никога не оставят нещо, което да е загнило. „За тях е признак на неуважение и срам да дойдат клиенти и нещата да не са подредени и да не са в приличен вид“, обясни Таня.

А когато се срещнем с китаец трябва да знаем, че не е прието да се ръкуваме, защото ръката е нещо мръсно, с което се пипат най-различни неща. В Китай също така, ако ви се допие, ще ви поднесат чаша гореща вода. „Когато за пръв път ми поднесоха, аз изчаках няколко минути, защото предполагах, че ще ми предложат чай или пакетче разтворимо кафе, но това не се случи. Когато това продължи и през следващите дни, попитах и те ми отговориха, че за тях най-важното нещо е горещата вода, защото е добра за храносмилателната система“, каза Таня.

В Китай имат своите традиции при поднасянето на чая. Така например, ако чашката има дръжка, тази дръжка не трябва да сочи към човека, който ще пие, към врата или към прозорец, а трябва да бъде в неутрално положение. „Другото е, че никога чаят не се налива догоре, а до средата на чашката. Ако се сипе каквато и да било течност до горе, това означава приключване на отношенията с дадения човек. С чаша напълнена до средата гостът се подканва да иска още, да остане по-дълго и разговорът за продължи“, обясни Таня.

Най-красивите места, които тя е посетила в Поднебесната, са остров Саня – „китайските Хаваи“, където се е почувствала специална, защото е съвпаднало с нейния рожден ден. Страхотно впечатление ѝ е направил и град Нинбо, където е имало изложение с българско участие. „Когато видях щанда с баница, това беше най-прекрасният ден в живота ми“, смее се Таня. Не може да пропусне и посещението си в Ченду прочут със своите панди. „Там научих много неща за тези мечета, включително защо не ги къпят и че нямат нищо общо с тези сладки плюшени играчки, които купуваме“, добави тя.

„За Китай може да се говори много повече от 4 месеца и 22 часа, но това, което бих пожелала на всеки българин е да има възможността да посети тази страна и сам да се увери в нейната магия – да се качи на Великата китайска стена, да види Забранения град, да се докосне до колкото се може повече неща“, насърчи Таня Глухчева.