Вдигането на минималната заплата от 1 януари се отразява на длъжниците

От началото на тази година на хората, които не могат да плащат задълженията си и имат наложен запор върху пенсията или заплатата, вече ще им се удържат различни суми, предава Дарик Радио. Причината е ръстът на минималната заплата у нас, приет в последните дни на миналата година от служебното правителство. Според решението от 1 януари 2023 г. минималната заплата стана 780 лева при 710 лева преди това.

Тя обаче, освен че води до повишаване на доходите на хората с най-ниски възнаграждения, се отразява и на сумите, които могат да ни удържат от пенсията или месечната заплата.

Ако работещ или пенсионер получават на месец между минималната работна заплата или 780 лева и двукратния ѝ размер – 1560 лева, то на него му се правят удръжки в размер на една трета от дохода, ако няма деца, и една четвърт, ако има такива, които издържа. Например, ако работещ или пенсионер получава след данъци и осигуровки чисто 1000 лева, се приспада минималната заплата за страната или 780 лева и остава сумата от 220 лева. Ако няма деца, от нея се удържа една трета или близо 66 лева, а ако има деца – една четвърт или 55 лева.

При доход на човека между двойния размер на минималната заплата и четворния ѝ размер или казано по-просто при сегашните параметри – ако осъденият длъжник получава на месец между 1560 лева и 3120 лева, то ще се раздели с половината от сумата над минималната заплата, ако има деца, които издържа, или с една трета, ако няма.

Промяна в сумата, която ще се удържа при запор, ще има и за хората с много високи доходи, които получават над четирикратния размер на минималната работна заплата. Тогава удръжки се правят на горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако човекът няма деца, които издържа, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако има такива. Тук ще попаднат освен хората с високи заплати, така и пенсионерите с максимални пенсии, тъй като таванът беше увеличен на 3400 лева от 1 октомври. Последните данни на НОИ показаха, че общо 983-ма са пенсионерите, които получават новия таван от октомври, от 2500 до 3000 лева пенсия получават 3197 човека, а от 3000 до 3400 лева – 794.

Нетното възнаграждение е сумата, която получавате по банка, след като работодателят е удържал всички данъци и осигуровки, които е необходимо да се внесат. Имайте предвид, че на запор подлежи не само сумата, която получавате по трудов договор, но и тази по договори за управление, граждански договори, премии.

Защита от запор

Според Гражданския процесуален кодекс принудително изпълнение може да бъде насочено само върху пенсии и заплати с месечен размер над минималната работна заплата, т. е., от по-ниските пенсии и заплати не могат да се правят удръжки.

Или с вдигането на минималната заплата от 1 януари не могат да се запорират заплати и пенсии до 780 лева.

Онлайн справка от данните на НОИ показва, че към ноември месец тази година, след последното преизчисляване на пенсиите, защитени от запор ще бъдат над 1,5 милиона пенсионери. Въпреки че няма официална статистика колко хора работят на минимална заплата, според изчисления на синдикатите това са около половин милион българи. Те също ще бъдат защитени от запор на доходите им.

Освен това несеквестируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, детските надбавки, както и всякакъв друг вид социални плащания. Към тях бяха добавени и сумите, възстановени от работодателите на техни работници и служители, които са ползвали данъчни облекчения за деца, вкл. и за деца с увреждания. В края на годината депутатите приеха промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които предвиждат данъчните облекчения за деца да не могат да бъдат запорирани и изземвани за погасяване на задължения към държавата.

Когато обаче получавате всички тези плащания по банков път на една сметка, то съдебният изпълнител няма как да знае от какво са постъпленията в нея. Така възниква проблем. В този случай е необходимо да се представи извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца назад, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника.

При представяне на това извлечение съдебният изпълнител вдига наложените запори и възстановява удържаните суми. Длъжникът трябва да действа бързо, за да не преведе междувременно съдебният изпълнител събраните суми на взискателя.

Първо съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. Целта е да разбере дали трудовото му възнаграждение е над секвестируемия минимум - размера на минималната работна заплата за страната и дали вече няма наложени други запори, по които се правят вече удръжки от заплатата му.

Подобна е ситуацията и с пенсиите - в този случай се изпраща запорно съобщение до НОИ, като от НОИ трябва да дадат отговор дали пенсията на длъжника е в размер над минималната заплата за страната и дали вече няма наложени запори. В тридневен срок от получаване на запорното съобщение работодателят, респективно НОИ, трябва да даде писмен отговор на съдебния изпълнител.