Публичните изпълнители няма да пипат до 1331 лева от заплатата

Повече пари ще остават в джоба на длъжниците към държавната хазна. При запориране на банкова сметка от публичен изпълнител на НАП, както и досега, няма да бъдат пипани заплати и пенсии в размер до минималната заплата. Промяната е, че за разликата между средната и минималната заплата публичните изпълнители ще взимат само 50% от доходите на хората. Промяната беше гласувана от депутатите заедно с приемането на бюджета за 2023 г., вече е обнародвана в “Държавен вестник” и влиза в сила в петък, пише Труд.

Средната заплата за страната за първото тримесечие на годината е 1882 лв., показват последните налични данни на Националния статистически институт. А минималната заплата в момента е 780 лв. Ако длъжник например взима заплата от 2000 лв., според досегашните правила публичният изпълнител може да вземе целия му месечен доход над минималната заплата от 780 лв. Но ако човек има семейство и деца, тази сума не е достатъчна за покриване на основните им жизнени потребности.

С промените за разликата между средната и минималната заплата (1882 лева-780 лева=1102 лв.) публичният изпълнител при запориране на сметката ще взима половината от сумата - тоест 551 лв. ще взима за покриване на задълженията към държавната хазна, а 551 лв. ще остават за длъжника. Заедно с минималната заплата от 780 лв. длъжникът ще разполага общо с 1331 лв. на месец, а публичният изпълнител към НАП ще взима останалата сума.

Ако човек има просрочени задължения не към бюджета, а към частни фирми или други граждани, има други правила за доходите, които не може да бъдат пипани за покриване на просрочени дълговете. Като има значение дали длъжникът има деца или не.

Според Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ако получената заплата или пенсия е под размера на минималната заплата, частните съдебни изпълнители не могат да правят удръжки за покриване на дълговете. Ако осъденият получава месечно възнаграждение в размер между минималната заплата и двукратния размер на минималната заплата - удръжката е една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Ако осъденият получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната заплата и четирикратния размер на минималната заплата - удръжката е една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа. Ако осъденият получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната заплата - удръжката е горницата над двукратния размер на минималната заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната заплата, ако е с деца, които издържа.

Съдебната практика по прилагането на тези текстове от ГПК е различна. Но най-често схемата за изчисление на удръжките е следната. Например човек получава след данъци и осигуровки 900 лв. на месец и няма деца. Минималната заплата е 780 лв. Удръжките са в размер на една трета, тоест 300 лв. (900 лв.:3). Но така остатъкът от заплатата му в размер на 600 лв. (900 лв. - 300 лв.) е по-малък от минималната заплата. Затова удръжката е само 120 лв. (900 лв. - 780 лв.). Но ако човек получава 1200 лв. и няма деца, удръжката ще бъде една трета от заплатата (400 лв.) и ще му остават 800 лв., което е над минималната заплата.