В народния календар на трите най-топли дни от годината - 15, 16 и 17 юли, им казвали горещници.

Първия наричали Чурлига, втория – Пърлига, а третия – Огнена Марина.

Затова на 17 юли всяка година се почита паметта на света великомъченица Марина. На нейно име има кръстени десетки параклиси и няколко манастира.

Един от най-красивите, който е и действаща обител, се намира в близост до с. Каран Върбовка, на 22 км от град Две Могили и на около 55 км южно от Русе.

Всяка година в деня на храмовия празник в Каранвърбовския манастир „Света Марина“ се провежда и голям събор. Празникът се тачи и от жителите на съседните села Помен, Баниска и Могилино.

Хората идват пеша, за да запалят свещичка в храма на манастира и да отпият вода от аязмото, славеща се като лечебна, пише Десант.

Каранвърбовският манастир е основан по време на Второто българско царство. Сведения за това се намират в един разказ на Михаил Грънчаров от 1843 г.

След падането на страната ни под турско робство манастирът е разрушен напълно от завоевателя.

Въпреки гоненията и верската нетърпимост на мюсюлманите към християните и техните символи, на мястото, където извирала водата, била построена малка църквица в чест на света великомъченица Марина, която съществува и до днес.

Легендата за лечебните свойства на водата от манастирския извор гласи, че в един горещ юлски ден турчин, собственик на нивата, в която бил изворът, оставил сляпото си момиченце да спи под сянката на близките дървета, докато той надзиравал жетварите.

Детето обаче се пробудило скоро и тръгнало пипнешком да търси баща си. Така стигнало до водата и нагазило в нея, след което измило лицето си и прогледнало.

Зарадван извънредно много, друговерецът, като разбрал, че на този ден според християнския календар се почита света Марина, подарил нивата с извора на християните под клетва, че тя ще се ползва като място за настаняване на болни хора, дошли да се лекуват.

За чудотворните свойства на водата от извора се разнесло не само в България, но и в Сърбия, Влахия и Молдова. Оттогава до днес не секва потокът от хора с гореща вяра, които търсят тук лечение за своите недъзи и утешение за душата си.
Смята се, че водата от него помага на слепи и неми хора, при бъбречни проблеми и др.

Третият период в историята на Каранвърбовския манастир започва през 1890 г., когато е построена сегашната манастирска църква, а аязмото било оформено като кладенец. След Освобождението там са се организирали и ежегодни ученически колонии.

През 1940 г. са вдигнати магерницата, трапезното помещение за монасите, склад, мазе и баня. След 9 септември 1944г . в манастира вече са уреждани пионерски и комсомолски лагери, а от 1993 г. е възстановена детско-юношеската колония.

От 1965 г. Каранвърбовският манастир е девически. През 1984 г. водата от аязмото е изведена извън стените на църквата и е вкарана в четири декоративни чучура, от които всеки може да си напълни в бутилка или чаша.

Направена е и цистерна за вода, над която е издигната камбанария.

Според друга местна легенда източно от манастира пък била заровена каляската на цар Иван Шишман.