Празник има днес в манастира “Св. Марина” край село Каран Върбовка, община Две могили, Русенско, предава БНР.

Той е един от най-старите български манастири, възникнали в периода на Второто българско царство (1187-1396). След падането на България под турско владичество, манастирът бил опожарен и изравнен със земята, но името на света Марина останало трайно в съзнанието на народа. От преданията се знае, че близо до този първи манастир е имало град от Римско време, наречен “Пановград”, а местността и до днес се нарича “Пановца”. Вторият манастир бил възстановен през 1828-1859 г. През първата половина на ХІХ век, недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства.

Преданието гласи, че в един горещ юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи. Детето се пробудило, тръгнало да търси баща си и стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало. Бащата, като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Той попитал жителите на близкото селище кой е светецът, който прави чудеса с тази вода.

Отговорил му стар свещеник – че бил чувал от стари духовници, че на въпросното място се е славело името на св. великомъченица Марина, и че там е нейният извор с лековита вода.

За благодарност към светицата, друговерецът подарил нивата с извора под клетва, като отиват там болни, да има и място за настаняване.