Българи атакуват Гърция заради улов на сини раци.

Хващането на ценния морски деликатес е истински хит през тази година, информира  "България Днес".

Синият рак достига големина на тялото до 10-15 см диаметър. Има твърда черупка и 10 паякообразни крака. Задните му са видоизменени в плавници, а предните - в щипци.

Родината му е Източното крайбрежие на САЩ. В Черно море за пръв път попада през 1968 г., но заради по-студената вода не е масово разпространен. Не така стоят нещата в Бяло море, където има свръхпопулация в последните години. Затова и нашенци надушват лесната плячка и бягат към южната съседка. Дори сред рибарите е популярен изразът: "Като няма риба, и ракът е риба".

Изваждането на ракообразните изисква специален чалъм и не е толкова проста работа. Въдица не е нужна. В края на дебело влакно се връзва сурово пилешко крилце. То се хвърля от брега във водата, докато потъне на дъното.

Придърпваме съвсем леко и щом усетим натежаване, значи ракът е нападнал примамката. Започваме да притегляме към брега. Водното животно няма да се пусне от пилешкото крилце, докато не усети повърхността на водата или сушата. Затова задължителен атрибут е кепче с дълга дръжка. Щом приближим достатъчно рака, веднага го гребваме с мрежичката, преди да се е усетил.

Едно от най-добрите места за улов на сини раци по този метод е делтата на река Струма преди вливането й в Бяло море. Нагоре по течението също може да се извади добро количество. Раците са такава напаст, че често пречат на рибарите. Щипките са толкова остри, че могат да прокъсат обикновен мрежест живарник, за да достигнат до събраната в него риба. Рачилото също върши добра работа, ако искаме да напълним хладилната чанта с раци. Проблем е единствено това, че членестоногите за кратко време съсипват мрежата с щипките бръсначи.

През нощта сините раци излизат по камъните и скалите, за да търсят мърша, миди, рапани и умрели риби, с които се хранят. Привличат се от светлината на силен фенер.

Как да го сготвим?

Един от най-големите средиземноморски деликатеси е именно синият рак. Само в Турция годишният улов е около 250 тона.

Месото му се намира в щипките и краката както при речния рак, но и в черупката при корема. С клещи преди варенето се изтегля средната перка от опашката. С нея излиза червото на рака. При варенето във водата се добавят сол и девесил, а след завирането и една чаша бира. Раците врят около 10-15 минути.

След това има големия проблем с чупенето на твърдата им черупка. Най-добра работа върши малък чук.

Раците се варят във вода и бира.