Повече от четири години една млада жена е посветила живота си на отглеждане и възпитаване на чужди деца.

Мариана Пенчева завършва „Социална философия” във ВТУ “Кирил и Методий“ и през 2010 г. дори получава Академичната награда на община Велико Търново. След като завършва следването си, започва работа в училището с пансион в дряновското село Гостилица.

Там се сблъсква със съдбите на десет деца от крайно бедни семейства които са оставени в пансиона от родителите си за седмична грижа, пише Монитор. Младата жена бързо се превръща в любимата учителка на децата, които започват да гледат на нея като на своя втора майка. Тя не само ги учи, но ги и възпитава и им дава пример как да живеят като достойни българи.

През 2014 г. училището и пансионът са затворени и децата трябва да се върнат при семействата си, които нямат средства да и отглеждат. 28-годишната учителка обаче решава, че ще се бори със зъби и нокти, за да си ги запази и да не допусне изграденото с толкова труд и търпение да пропадне.

„Реших, че не може и не бива да бъдат оставени тези умни и талантливи деца да пропаднат и да живеят с ограбено детство и да останат на улицата, където животът им ще бъде провален.

Не исках те да се чувстват като втора ръка хора.

Реших, че ще ги взема при себе си и ще се боря за тях, за правото те да имат нормално и щастливо детство, да живеят при нормални семейни условия да се изучат, да си поемат всяко по своя собствен път в живота и да се реализират успешно”, споделя днес Мариана.

Вдъхновени от куража и ентусиазма и, нейните приятели също заявяват, че ще бъдат до нея и ще и помагат с каквото могат за да отгледа и възпита тя десетте деца.

Майките на малчуганите също помагат с каквото могат. Марияна казва още, че е решила и приела да отглежда бившите си ученици като свое семейство, а не да създава център, дом или нещо подобно за да почувстват те най-пълно топлината на семейното щастие, което до този момент не са имали.

Днес в апартамента си във Велико Търново, Мариана Пенчева отглежда девет деца: пет момчета и четири момичета на възраст от 11 до 17 години. Отначало те са били десет, но на едно от момичетата се наложило внезапно да се прибере вкъщи за да гледа сестра си, която е с тежка форма на диабет.

През тези четири години децата на Мариана се виждат и със своите биологични родители, които от време на време идват да ги посетят в Търново, а и децата се прибират при тях. празнуват заедно всички празници и рождени дни, а когато си гостуват, настава истинска веселба. Извън това десетимата си живеят като едно истинско и сплотено семейство – с много топлина, обич и щастие.

Мариана ги учи как да бъдат достойни българи и да живеят така, че да бъдат за пример на останалите. Да бъдат добри и позитивно настроени, да правят добрини без да чакат отплата за това. А децата от своя страна също дават много ценни уроци на своята „майка”. „Не само те се учат от мене, но и аз от тях. Учат ме на много неща. На толерантност, търпение, разбирателство, на обич и щедрост. Учат ме на това, че в сърцето си имам място и за още като тях.

Те ме мотивират и ме зареждат с позитивна енергия всеки нов ден и благодарение на тях по-лесно преодолявам трудностите и предизвикателствата. И бих искала да кажа на всички, че децата не са загубена кауза, защото те са нашето бъдеще. Всяко дете заслужава да расте в топлина и уют, в щастливо семейство и да бъде много обичано.

В детските домове, където постъпват повечето от децата без родители, има служители, които гледат на работата си с децата именно единствено и само като на работа. А с децата трябва да се отнасяш с обич и със сърце”, твърди Мариана. Тя признава, че една от мечтите е да има свое училище за социално слаби деца, в което да се развива индивидуалността на всяко дете, а не то да бъде сведено просто до бройка

Животът на Мариана и деветте и деца определено не е скучен и безинтересен. Те имат създадени своя театрална група и фолклорен танцов състав, с който участват редовно на фестивалите у нас. Още от малки питомците на младата жена са свикнали да работят и да се забавляват заедно. А поводи и за едното, и за другото има достатъчно.

Тяхната „майка” с усмивка споделя, че в жилището си има двама учители, една фризьорка, готвачки, специалист по коли, военен, медицинска сестра и дори един художник. Всяко едно от момчетата и момичетата вече си е избрало подарък, който да получи от Дядо Коледа. Като се почне от комплект с костенурките нинджа за най-малкия 11-годишен и се стигне до комплект с истински инструменти за ремонти в дома за един от батковците.

В дните около Коледните и Новогодишните празници момчетата и момичетата помагат на своята „майка” и в благотворителната кампания която тя инициира. Със съдействиeто на операция „Плюшено мече” и на кампанията „Подарък от сърце”, 150 деца от неравностойно положение, част от които ученици от бившето училище в Гостилица, получиха неочаквани коледни подаръци: топло обувки и зимни якета.

За дейността си и голямото си сърце през 2015 г. Мариана Пенчева е избрана за една от Достойните българи. За този момент от живота си тя разказва с голямо вълнение. „Там бяха събрани хора, направили нещо добро. А аз правя нещо толкова малко, което не приемам като героизъм. Просто съм помогнала на тези деца и искам да ги направя добри хора, които да помагат на другите, а не да бъдат егоисти и да живеят само за себе си. Да се научат да правят компромиси”, обяснява Мариана Пенчева.

За нейните десет деца обаче тя ще си остане най-голямата героиня чиято постъпка не може да се сравни и с най-големия подвиг. Защото да спасиш десет деца и да им върнеш отново вярата в доброто и в живота - какво всъщност по-голямо геройство и пример за подражание от това могат да съществуват.