Над един милиард деца и младежи. Това е оценката на UNICEF за броя засегнати от затварянето на училищата по света вследствие на бързото разпространение на коронавируса от март тази година

По естествен начин се прие, че родителите на всички тези деца ще намерят начин да балансират семейни и работни задължения при липсата на ясли, детски градини и училища. Но това води до загуби за икономиката, защото от пазара на труда се изваждат много хора, констатира "Капитал". 

Новата учебна година в България наближава, а с нея и въпросите по отношение на това как ще изглежда. Големият риск от присъственото обучение е рязко увеличение на броя на новозаразени - както по линия на децата, така и при учителския състав, от който половината е над 50-годишна възраст. Това от своя страна може да доведе до повторна карантина, влошаване на все още крехкия процес на възстановяване и навлизане в по-дълбока рецесия. "Рискът от нова вълна заразени през есента трябва да бъде в плановете на тези, които планират образователния процес. Но това винаги ще е риск, докато нямаме окончателно решение на проблема с болестта", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Дистанционно, присъствено или смесено - редно е решението за формата на учебния процес да включва потенциалните позитиви и негативи за икономиката на страната. В тази ситуация няма изцяло положително решение, въпросът е как да се понесат по-малко щети.

Децата

Загубите за икономиката от затварянето на училищата и обучението от дома са трудни за остойностяване основно защото все още липсват данни - за ефективността на дистанционното обучение, за техническата подготвеност на семействата, за работата на родителите.

От една страна стоят децата и техните перспективи в бъдеще. Учениците в България през учебната 2019/2020 бяха над 570 хил. Всички те минаха на онлайн обучение с напредването на вируса с цел да бъдат предпазени те и обществото за сметка на перспективите им в бъдеще. "Образователен процес, който се провежда онлайн, никога не може да бъде толкова пълноценен, колкото присъственият", казва Адриан Николов. Проучване на германския икономически институт ifo например показва, че по време на пандемията учениците в Германия са учили двойно по-малко - от 7.4 часа на ден до 3.6 часа, а времето, прекарано пред телевизора, телефона или в игри нараства от 4 до 5.2 часа.

При равни условия, колкото по-малко време прекарват децата в образователната система, толкова по-вероятно е да получават ниски доходи в бъдещия си професионален план. Доклад на експерти от Центъра за изследвания на икономическата политика (CERP) например показва, че загубата на възможности за учене при 10-годишни деца по време на Втората световна война има отрицателно въздействие върху доходите им дори 40 години по-късно. Американският институт Brookings пък изчислява загубата от бъдещите доходи на децата, които тази година са изпуснали 4 месеца обучение заради затварянето на училищата. При 45-годишен трудов стаж американската икономика може да изгуби 2.5 трлн. долара, или 12.7% от БВП през 2019 г.

Но има и позитиви. Последните месеци принудиха стагниращото българско образование да влезе в дигиталната среда, вероятно затривайки голяма част от предразсъдъците и притесненията на училища и учителски състав към новите технологии и форми на обучение, което в бъдеще може да намери отражение в по-висококвалифицирани кадри.

Същевременно процесът трябва да е отворен за всички - не липсва литература, която описва ефекта от дистанционното обучение върху неравенствата в страната. "В преминаването на образователните системи към електронното обучение нараства тежестта на дигиталното разделение по отношение на свързаност, достъп до устройства и ниво на уменията", казва Трейси Бърнс от образователната дирекция на ОИСР пред Световния икономически форум.

Така например деца от семейства с по-ниски доходи и повече материални лишения изостават бързо от връстниците си, ако няма как да следят уроците. В България например през последните 15 години достъпът до интернет значително се подобрява, но 9.5% от домакинствата с деца остават откъснати и през 2019 г. "Родители в неравностойно положение в по-малките населени места заради чисто технически причини и състоянието на семейната среда не могат да участват пълноценно в онлайн обучението", казва Адриан Николов. "Потенциални мерки като повече внимание от страна на преподаватели или осигуряване на техника трябва да са насочени именно към тези групи, които остават изключени", допълва той.

Родителите

В целия разговор за онлайн обучението обикновено родителите остават на заден план. Ако приемем, че децата, които имат нужда от повече обгрижване, са тези под 10-годишна възраст, то през март 2020 работният график на родителите на 217 хил. деца в детските градини в България и на 250 хил. в I-IV клас се оказа рязко нарушен.

По груби сметки на ИПИ само от затварянето на детските градини около 100 хил. души е трябвало да си останат вкъщи и да гледат деца, а общо над 200 хил. е трябвало поне временно да прекъснат работа. "Загубите за икономиката със сигурност са значителни", казва Николов. Първата жертва на новото ежедневие от икономическа гледна точка е производителността на труда. През деня в семейства с по-малки деца на преден план излизат семейните задължения, а работните задължения обикновено се наваксват рано сутрин или късно вечер. Британският статистически институт провежда анкета през април сред работещите, според която 26.4% от родителите казват, че домашното обучение се отразява негативно на личното им благосъстояние, а 46.5% посочват негативен ефект върху работата им.

Неравенствата могат да се изострят и по линия на половете. Според Международната организация на труда коронавирусът може да затрие "скромния прогрес" постигнат по равенството между половете през последните десетилетия предвид по-големия риск за жените по света от съкращение по време на пандемията. Резултатите на анкета, проведена през юли сред 20 хил. работещи майки във Великобритания показват, че 72% са съкратили работните си часове, за да се грижат за децата, а 74% от самонаетите майки считат, че затварянето на училища и детски градини е влошило перспективите им за доходи. "Работодателите трябва да имат предвид, че тежестта на домашното обучение по време на карантината е по-вероятно да падне върху майките в сравнение с други служители", заключват преподаватели професори от Университетски колеж Лондон (UCL) и Лондонското училище по икономика (LSE) в свое изследване.