Бина Христова от 15 г. живее сама и винаги държи заключено. Чужди хора вкъщи не пуска.

3 дни след Коледа през 2012 г. обаче се доверява на момче, което с подлост влиза в дома й. Това й струва живота, пише "24 часа".

85-годишната софиянка умира в мъки. Намират я обезобразена - лицето й е в кръв, на лявата буза е отпечатан грайфер на спортна обувка. Седем ребра са счупени, по шията има следи от душене. Ушите са раздрани. Личи, че някой е дърпал с все сила обеците и ги е скъсал. Фалангата на пръста й е счупена, докато убиецът е напъвал да свали пръстен от старо злато.

Две момчета са затрили жената - Марио Алексов и Даниел Христов, разкрива полицията. Те влизат в жилището на ул. "Лайош Кошут", за да "изкарат пари" за пир на Нова година

Марио тогава още не е навършил 21 г. Едва избутва 12-и клас, повтарял го три пъти. Сега чака присъда в килия и не му е за първи път.

Даниел, по прякор Малкия, е на 17 г., но е само в 9-и клас. Повтарял е 7-и клас, докато се катерил по стълбите на основното образование, си дал и година почивка. Сега е на свобода. Живее с майка си. Баща му получава инсулт зад волана на пътя от Бургас за Варна и умира, когато Даниел е на 8 г.

След арестите месеци наред двамата с Марио си прехвърлят вината. Признават, че са участвали в грабежа на Бина. Чуят ли за убийството й обаче, подскачат все едно са помирисали тамян.

Едва преди дни двамата преклониха глави в съда. Заявиха, че са виновни, признаха фактите в обвинителния акт и поискаха делото да се гледа по съкратената процедура. Тя е единственият път към по-лека присъда.

В съда Марио и Даниел не си говорят, не се и поглеждат. Приятелството им е омърсено с пролята кръв. Двамата се познават от години. През ноември 2012 г. Марио е пуснат от затвора след присъда за грабеж. Няма работа.

През декември той ходи няколко пъти с майка си Маруся в жилището на Бина, за да го почистят. Оглежда стопанката и вижда 2 златни пръстена, единият със зелен камък, верижка и обеци. Терзае го, че иде Нова година, а той няма пари. Решава, че накитите са златни и ако ги вземе, ще ги продаде.

На 27 декември Марио казва на Даниел какво е намислил. На другия ден те се срещат в кафене до "Т-маркeт" в квартал "Връбница". Там се събира тайфата им. Марио предлага на Даниел да тръгнат към центъра.

"Каза ми, че ще отидем да изкараме по 100-200 лв.", свидетелства Даниел. Двамата се качват в автобус 85. Слизат преди Лъвов мост и тръгват по "Христо Ботев" в посока към клуб "Син Сити".

"Какво ще правим", нетърпелив е Даниел.

"Трай си, че тука има хора, ще чуе някой", отвръща Марио.

Праща го за латексови ръкавици от аптеката. Фармацевтката Валентина казва, че имат два размера. "Приятелката ми ще си боядисва косата, но не знам кой номер ще й стане", казва Даниел и купува по чифт от двата. После двамата изяждат по парче пица.

Когато стигат до кооперацията на Бина, Марио казва: “Споко, Малък, сега ще отидеме да вземем едно злато.”

Звъни по мобилния на бабата. Казва, че е синът на Маруся и че май си е забравил ключовете в жилището, когато го чистили.

“Долу ли си? Отключи с черния ключ”, казва жената и му пуска от прозореца несесер с ключове. Марио отваря входната врата и с Даниел се качват на 3-ия етаж. Слагат си ръкавици и Марио звъни.

“Ключовете са у тебе, отвори си”, подвиква му Бина. След секунди момчетата се озовават лице в лице в коридора с възрастна жена с перука. Поддържана, леко пълничка, но по-ниска от тях. Марио тръгва към кухнята, давайки си вид, че се оглежда за ключове.

Внезапно се извърта и удря здраво с юмрук в лицето баба Бина. Тя залита и след още няколко удара, пада по гръб и си удря главата. По лицето й потича кръв. Марио не спира да я ударя по главата. Даниел коленичи и започва да дърпа пръстена от безименния пръст на дясната ръка. Марио приклеква отляво, за да свали другия пръстен, но Бина му пречи. Дърпа си ръцете, мъчи се да извика.

Ядосан, че не може да извади 3,6-грамовото 14-каратово бижу, Марио скача и отива в кухнята за вилица. Връща се и с всичка сила стъпва върху лицето на Бина със спортната си обувка “Респект”. Той е с яки крака, 6 г. е тренирал ръгби.

С подметката счупва долната челюст на жената и от двете страни. Но Марио не мирясва и я рита в гърдите, в корема. Бина е почти в несвяст, когато той подпъхва вилицата под пръстена на лявата ръка. Докато го измъкне, чупи безименния пръст. Самият пръстен се къса, но Марио пак го прибира в джоба си. Издърпва рязко от ушите на Бина златна обеца с форма на детелинка и сваля от ръката лъщящ в жълто мъжки часовник “Сейко”.

После отива да рови в хола за ценни вещи. В кутийка с бижута има 6-грамов златен пръстен, 22 карата, и медальон с верижка. Взема ги, а също и мобилен телефон “Нокиа”. Връща се в коридора и вижда Малкия надвесен над бабата - стиска я за гръкляна с една ръка, а с другата запушва носа и устата. Бина посинява. Марио решава, че вече не е жива, и подканя Даниел да тръгват.

На излизане чупи симкартата от джиесема и я мята на стълбите. После в кофи за смет двамата хвърлят телефона и окървавените ръкавици. Отиват до мол “София”. Там Марио дава на Даниел златото със заръка да го заложи при Цецо от “Надежда”. Отиват дотам с такси.

В заложната къща близо до Северния парк Даниел показва шепа златни накити - двата здрави пръстена, обеца и медальон с верижка. Сяда на диванчето, но вижда кръв по дънките си. Цецо казва, че медальонът не е златен и купува останалото. Даниел се връща при Марио, който го чака на спирката.

“Тоя ми даде само 240 лв.”, казва ученикът. Марио взема парите и медалиона и го хвърля в кофа за боклук. Криминалистите го намират и става ясно, че струва само 5 лв. Реалната цена на джиесема и бижутата е 1029 лв.

На улицата момчетата си делят парите по братски. Отиват в “Пъба” близо до “Витошка” да пият по бира, отбиват се при своя познат Петър и накрая се черпят с пици.

“Не се притеснявай. Ако стане нещо, не се познаваме. Аз ще поема вината”, прави се на мъж Марио.

Бина лежи с 6 счупени ребра, разкъсан далак, контузия на белите дробове, кръвонасядания в стомаха и зоната на панкреаса. Намира я внучка й Антоанета. Тя отива в жилището ден след убийството, след като няколко пъти звъняла. Но чувала само: “Телефонът е изключен или извън обхват.”

Още на стълбището Антоанета забелязва, че вратата на баба й е открехната, но не е счупена. Намира я в коридора по нощница и чорапи, с кръв по главата и дрехите. Ужасена, звъни в “Бърза помощ” и полицията. Екип на СДВР прави 3-часов оглед и приключва в 14 ч. “Ръцете бяха свити в лактите, вдигнати като “предавам се”. Имаше кръв по устата”, казва внучката на полицаите.

Аутопсията установява, че причина за смъртта на Бина са 2 тежки травми - закрита черепно-мозъчна и гръдно-коремна. При ударите в лицето освен челюстта са счупени скулните и носните кости, жената е вдишала кръв. Била е доста време в агония.

Момчетата са хванати бързо, оставили са следи. Още на първите разпити признават за грабежа, но се кълнат, че зарязали бабата жива. “Желая да бъда подложен на полиграфа, не съм извършил убийство”, настоява Марио. Близките на Бина са потресени, не могат да простят на Маруся, че го е отвела в жилището.

“Баба се радваше, че е чисто и хубаво. По Коледа се обадих на Маруся да благодаря”, казва другата внучка Мария. Бина има 2 дъщери - Лиляна и Антоанета, която от 13 г. живее в Южна Африка. От време на време се връща. Била е в София, но си тръгнала седмица преди убийството. Със сестра не се явяват в съда. Там всяка дума за зверството с майка им сипва сол в изранените им сърца.

Марио вини баща си, разбрал от леля си, че не му е истинския.

“Не можах да завърша училище, защото вие от правосъдието ми спряхте развитието”, сопнал се веднъж Марио. Постоянно намирал причините за провала си у другите. Бил чувствителен към себе си, но безразличен към околните.

“Имам злоба от нещата, които са ми се случили. Всичко тръгна от момента, в който леля ми се напи и ми каза, че баща ми не е истинският. Пребиван съм много пъти от него безпричинно, защото не съм негово дете. Сестра ми не е бил никога. И в затвора съм изял много бой”, заявил Марио пред психолози и психиатри. Той разказал потресаваща история за съдбата на майка си, която била в приемно семейство, но то я изоставило, след като забременяла не по свое желание. Синът твърди, че бил 8-месечно бебе, когато се събрала с мъжа побойник.

“Майка ми е единственият човек, с когото се разбирам. В затвора се озлобих. Попаднах там, защото от малък движех в такава компания. Работил съм в автосервиз и автомивка. След това само с глупости съм се занимавал. Лежал съм в “Кремиковци” за грабеж без убийство”, разказва Марио.

В думите му за Бина не се усеща разкаяние. “Идеята ми беше още в самото начало да пребия бабата, а после да претършувам апартамента. Когато я ритнах по лицето, хвръкнаха зъбите. Мисля, че тогава счупих ченето. Аз, като спрях да я бия, той започна да я стиска за гушата. Тези удари и душенето бяха, защото Бина продължаваше да стене и пъшка. После млъкна и си тръгнахме”, уверява Марио.

Дани Малкия: Жената гък не издаде

“Започнах да употребявам марихуана преди 1 г. (в 8-и клас), по един-два пъти в месеца. Цялото училище пушеше. Добре, че не се научих и на други работи - да се боцкам или шмъркам”, разказва Даниел пред профайлъри. Според тях той има затруднения с адаптацията, въпреки че се смята за общителен и спокоен и твърди, че не избухва лесно. Слуша рап и техно, чете фантастични романи. Играе на джаги и билярд.

Споменът за катастрофата го травмира, сънува кошмари. “Баща ми се блъсна в друга кола от страната на майка ми. Аз спях на задната седалка. Когато се събудих, и двамата бълнуваха. После ми казваха, че баща ми е в друга болница, а майка ми е много зле. Беше в кома около месец и половина”, разказва Даниел.

След смъртта на баща му, който е хладилен техник, майката го отглежда с помощта на бабата и дядото. Още на 14 г. е регистриран в Детската педагогическа стая и е изключен от училище заради сбиване. След година Даниел започва да работи в автосервиз при приятел на баща си, за да “научи занаят” и да стане майстор по газовите уредби. В училище е на индивидуално обучение.

Отначало уверява, че бил подлъган от Марио. Адвокатът му Георги Варамезов пледира, че Даниел не е знаел за готвеното убийство. На един от разпитите казал: “Той ме подведе да отидем при тази бабичка. Каза, че там има пари. По принцип не съм аз убиецът. Марио се беше надвесил над нея и я удряше. Жената гък не издаде.”

Близките на убитата искат 400 000 лв. кръвнина

Наследниците на убитата Бина предявиха граждански иск срещу Марио Алексов и Даниел Христов за 400 000 лв. обезщетение за причинените им болки и страдания. В съда от тяхно име се яви адвокат Марин Марковски. “Правил съм собствено разследване. От убийците няма християни, каза той. - Младите хора са лековерни и без морални устои, лесно прекрачват прага на закона.”

Делото бе отложено за средата на април по молба на служебния защитник на Марио - Борис Мутафчиев, който поиска възможност да представи нови доказателства, свързани с личността на клиента му. Ще бъде разпитан и мъж, който е бил поемно лице при претърсванията. За разкриването на убийството са направени 23 експертизи.