Първата работа на комунистическата върхушка след 9 септември 1944 г. е да осигури прислужница на Цола Драгойчева.

Грандамата на Българската комунистическа партия още в затвора е свикнала на подобни екстри, пише 168 часа.

Там тя със специфични методи е принуждавала останалите арестантки по график да обслужват нея и роденото й в пандиза бебе.

Година и десет месеца след преврата на секретно заседание на Политбюро на БКП е решено да се намери и назначи домашна прислужница на другарката Цола Драгойчева, платена от Централния комитет". Това е записано в Протокол Б №2 от 25 юли 1946 г., подписан от Георги Димитров, Вълко Червенков и още двама членове на Политбюро.

От гледна точка на партията Драгойчева безспорно заслужава тази екстра.

През 1919 г. едва 21-годишна тя се записва в БКП. Звездата й изгрява след дейното й участие в Септемврийското възстание през 1923 г., когато е заловена и вкарана в затвора. Дамата има уникален късмет, защото няколко месеца след това получава амнистия и е пусната на свобода. Това й спечелва огромна популярност в партията и тя моментално е избрана за един от шефовете на военното крило за градовете Пловдив, Варна и Русе.

Заедно със съратниците си от Пловдив е арестувана като инициатор на атентата в църквата "Света Неделя". Кървавото престъпление е смятано за един от първите терористични атентати у нас.

На 16 април 1925 г., точно на Велики четвъртък, в храма се събират военният и политическият елит на България. Причината е погребението на ген. Константин Георгиев, убит два дни преди това от комунистите.

Атентаторите взривяват покрива на църквата. Смятат, че така ще унищожат цялата управляваща върхушка.

С рухването на купола загиват десетки полковници и генерали, но и много невинни граждани и деца, дошли на службата преди Великден.

Правителството по чудо оцелява и нанася серия от удари на БКП, арестувайки почти всички членове на военното крило.

В досието на агресивната Цола е записано, че когато се опитвали да я заловят, тя стреляла с пистолет. След което успяла да избяга от преследвачите заедно със сестра си Гена. Въпреки временния успех в крайна сметка Цола и останалите й съратници от пловдивската група са арестувани и вкарани в Пловдивския затвор.

Според досието й в полицията тя е "един от главните инициатори на този атентат".

В полицейска справка за нея от 1942 г. е записано, че тя е заловена на жп гара и при обиска в куфара й са намерени оръжие и взривни вещества.

"Същата година, когато стана атентатът в "Света Неделя", се оказа, че тя е била сред инициаторите, за което е била осъдена на доживотен затвор, но ражда дете в затвора и е освободена", пише в справката на полицията.

Самата Драгойчева в показанията си твърди, че през цялото време е била против атентата.

Това обаче се опровергава от показанията на доктор Васил Костов от Пловдив, арестуван по подозрения, че помага на нелегални да реализират кървавия терористичен акт. Според документа, пазен в архивите, Цола Драгойчева и нейна съратничка искали да ползват неговия кабинет като явка, за да не будят подозрения при организацията.

Тя и нейната съратничка Мара предупредили лекаря, че при него ще дойде един младеж от София.

Според доктора той бил полуинтелигентен и започнал леко да го подпитва.

"От всичко това разбрах, че четата, която ратува за свободата на България, не е друга, а разбойническата банда на Георги Янчев, който обира и трепе хора, където ги намери – пише докторът в показанията си. – Това ме силно изненада. Значи дотам са стигнали българските комунисти – да делегират изпълнението и приложението на своите идеи на разбойници като Георги Янчев."

Според показанията в архива докторът продължил да разпитва съратника на Цола Драгойчева с въпроса как е духът на хората.

"Каза, че бил много добър, но трябвало да се увеличат заплатите на нашите хора – пише още докторът в показанията си. – Значи всички тези "апостоли" на болшевишкия рай са се борили просто като платени агенти."

Разговорът бил прекъснат от Мара, която дошла да вземе младежа. На другия ден нахлула "самата елегантна госпожица Соня" - нелегалното име на Цола Драгойчева.

Тя била доста разтревожена от подпитванията на доктора и се интересувала дали той няма да спекулира с информацията. Лекарят й дал дума, че може да му има пълно доверие. Тогава Цола му казала, че замислят една голяма работа, но не споделила подробности. Питала го само с какво упойва хората. Отговорът му бил – хлороформ. Тя моментално му поискала да й даде от това вещество, като му насрочила среща още същата вечер.

Той обаче не отишъл. Малко след това нахлула в кабинета му, държейки ръцете си в джобовете. Все едно криела оръжие, с което всеки момент щяла да го застреля, допуска докторът.

"После ми каза, че някой друг като мен, който отказвал да сътрудничи, бил принуден да целува револвера и продължи делото", пише още лекарят в показанията си. Накрая Цола го питала каква е последната му дума – дали ще им сътрудничи, или не.

Отговорът му бил, че не може да помага за дело, срещу което смята да се бори. Тогава Цола казала: "Аз съм нелегална, търсят ме навсякъде. Ако някого го арестуват, ще направим едно бум-бум и ще го освободим." Тряснала вратата и си тръгнала. След това докторът повече не я видял.

Въпреки че в показанията си Цола Драгойчева се разкайва за кървавия атентат в църквата "Света Неделя", това изобщо не й помага.

Тя също като останалите е осъдена на смърт чрез обесване. Бясна, червената фурия се опитва от затвора да координира показанията на другарите си, но е заловена.

За това свидетелства заповед на шефа на затвора, пазена в архивите. В нея той твърди, че Драгойчева е хваната, че праща бележки на арестанти в други затвори. Подхвърляла ги през прозорчето на осъдените на смърт. За това й е наложено наказание – един месец без никаква кореспонденция, а надзирателят, допуснал това, е заплашен с уволнение.

Късметът на Драгойчева сработва за втори път. В затвора тя се оказва бременна.

Точно осем месеца и десет дни след кървавия атентат тя ражда. Дали е забременяла в пандиза, за да избегне наказанието "смърт чрез обесване" или това е станало дни преди да бъде арестувана, не е ясно.

Факт е, че на 26 декември 1925 г. директорът на затвора пише до кмета на гр. Пловдив: "Известявам ви, че към 10 часа се освободи от бременност арестантката Цола Драгойчева. Детето е от мъжки пол и го нарече Миро."

Кметът отговаря на директора, че след като е попълнена съответната документация, му изпраща листчето за раждането на детето "Миро Цолин". Всъщност Миро е известният по времето на соца хирург Чавдар Драгойчев.

Благодарение на него смъртната й присъда е заменена с доживотен строг тъмничен затвор. Четири месеца след раждането войнстващата комунистка вече е тарторът на женския затвор. Директорът му е в шок, когато научава, че тя е превърнала затворничките в свои покорни слуги.

"Дирекцията при затвора констатира, че Цола Драгойчева е заставяла арестантките да прислужват както на нея, така и на детето й", пише в докладна шефът на пандиза. Според документа тя им била създала специален ред, по който да извършват необходимите й действия. Затова директорът заповядва: "Забранявам арестантките в женското отделение под каквато и да е форма да прислужват на въпросната арестантка." С изпълнението на тази заповед са натоварени надзирателките, заплашени, че ще бъдат държани отговорни за всяко нарушение.

Дали защото е била роден началник, или просто е имала специфични методи да принуждава жените в затвора да й ходят по гайдата, месец по-късно Драгойчева прави ново нарушение.

Тя е заловена, че ги е организирала да ходят с червени ленти, на които пише: "Да живее революцията." И освен това ги карала да пеят комунистически песни. Затова директорът на затвора разпорежда – 7 дни карцер на хляб и вода за цялата група и водачката й Цола.

През 1931 г. тя отново е наказана с 10-дневен карцер за "явно непокорство и нарушение на вътрешния ред и дисциплината в затвора".

Година по-късно всички там си отдъхват, защото проблемната арестантка е амнистирана и пусната на свобода.

Според досието веднага след това Цола Драгойчева

сменя името на детето си на Чавдар и го изпраща в СССР

"Малко след това замина и тя. Впоследствие се добрахме до сведения, че обикаля европейските страни като пропагандаторка и организаторка на комунизма", пише в една от полицейските справки за нея.

Според друг полицейски документ през август 1940 г. тя заминава със самолет за СССР и на 15 септември се връща у нас със съветски пътнически параход.

В архивите е запазен документ на органите на реда, според който Цола Драгойчева е

описана като “опасна комунистка”

Въпреки това в него е уточнено, че тя не се издирва.

Чак през август 1941 г. е задържана от полицията, която я принуждава да живее в друг град под строга полицейска охрана.

По нареждане на партията тя бяга оттам, пише в справката.

Още по-странно е, че на 8 декември 1941 г. е вкарана в концентрационния лагер край Асеновград,

а седмица по-късно бяга оттам. В архивите са запазени документи как полицията е пусната да я издирва във всички възможни посоки, разпратено е описанието й, спирани са влакове за подробен оглед на пътниците и т.н.

От бегълката нямало и следа. Дали защото е била таен агент на царската полиция, или защото не е успяла да принуди останалите лагернички да й слугуват, не е ясно, но тя е сред малцината, успели да преодолеят строгата охрана.