Европейският съд по правата на човека отхвърли и иска на издателя Иво Прокопиев

Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбите на Иво Прокопиев и Ценко Чоков срещу България.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург обяви за недопустими жалбите, подадени от бизнесмена Иво Прокопиев и бившия кмет на село Галиче Ценко Чоков срещу България. Информацията бе оповестена от Министерството на правосъдието на Република България.

Развитие по делото "Прокопиев и др. срещу България"

Делото "Прокопиев и др. срещу България" бе образувано въз основа на две жалби, подадени съответно през 2018 и 2020 година. Основното оплакване в тях бе свързано с предполагаемо нарушаване на правото на собственост във връзка с наложени обезпечителни мерки по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 година.

Бургаският окръжен съд и Софийският градски съд наложиха тези мерки по искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Комисията започна проверки срещу Прокопиев след образуването на две наказателни производства срещу него от прокуратурата.

Първото дело бе свързано с продажбата на държавните дялове в EVN, като обвинението произтичаше от изказване на Прокопиев по време на заседание на Съвета за тристранно сътрудничество в качеството му на представител на работодателите. По това дело Прокопиев, заедно с бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков, бе оправдан на първа и втора инстанция. Оправдателната присъда влезе в сила преди три години, след като прокуратурата не я протестира пред Върховния касационен съд.

Второто обвинение срещу Прокопиев, довело до искане от КПКОНПИ за налагане на запори и възбрани върху негово имущество, бе свързано с продажбата на предприятието "Каолин". Това производство впоследствие бе прекратено от прокуратурата.

След оправдателната присъда и прекратяването на наказателното производство, обезпечителните мерки бяха вдигнати. През 2022 година Прокопиев предяви искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата.

На 11 април 2024 година приключи първото дело, като бе присъдено обезщетение от 40 000 лева за неимуществени вреди и 2 400 лева за имуществени. Второто дело все още е висящо, но с решение от 22 април 2024 година първоинстанционният съд присъди обезщетение от 25 000 лева за неимуществени вреди и 66 000 лева за имуществени вреди, разходи и разноски.

ЕСПЧ заличи жалбата в тази част, тъй като въпросът вече е решен на национално ниво. Съдът не се произнесе по Закона от 2012 година, тъй като вече го е направил в делото "Йорданов и др.". ЕСПЧ отбеляза, че "...в България Конвенцията е част от националното право и че националните съдилища са проявили тенденция да се ангажират по-пълноценно с аргументи, основани на Конвенцията."

Оплакванията на Ценко Чоков

Ценко Чоков, бивш кмет на село Галиче, осъден през 2022 година на пет години затвор за отвличане, телесна повреда и палежи, се оплака в Страсбург за нарушаване на презумпцията за невиновност. Оплакването му бе свързано с изказвания на Даниела Попова, шеф на закритата по настоящем апелативна специализирана прокуратура, и Георги Костов, главен секретар на МВР, направени на пресконференция през 2016 година. Двамата изнесоха подробности за разследването срещу Чоков.

ЕСПЧ прие жалбата за недопустима, като припомни, че презумпцията за невиновност е сред елементите на справедливия наказателен процес. Съдът подчерта, че трябва да се прави разлика между решения или изявления, които отразяват чувството, че съответното лице е виновно, и тези, които са ограничени до описание на "състояние на подозрение" и чиято цел е да информират обществеността.

По отношение на изявленията на прокурор Попова, съдът намери оплакването за явно необосновано, като посочи, че тя е давала информация по хода на разследването, без да поставя под съмнение презумпцията за невиновност на Чоков.

Що се отнася до изявленията на главния секретар на МВР, ЕСПЧ прие възражението на българската страна за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, по-конкретно член 49 от Закона за задълженията и договорите (непозволено увреждане).

Решенията на ЕСПЧ по тези дела се разглеждат като значителен напредък за България, отразяващ подобрението в практиката на националните съдилища и ефективността на различните средства за защита по гражданскоправен ред, позволяващи обезщетяване на вредите от нарушения на основни права на национално ниво.