Това е първото решение на Европейския съд по правата на човека, според което жертвата на трафик има право да търси обезщетение за вреди от трафиканта

Първото решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което съдът приема, че жертвата на трафик има право да търси обезщетение за вреди от трафиканта, включително и за приходите, които той е получил от експлоатацията ѝ, е по българско дело.

В решение, обявено днес, по делото "Крачунова срещу България", съдът обяви, че жена, която е била принудена от сутеньора си да проституира в продължение на девет месеца, неправилно е била лишена от обезщетение за приходите от сексуалните услуги, които нейният трафикант е получил. Българските съдилища са отказали на жената да ѝ присъдят обезщетение за пропуснатите приходи, а само за неимуществени вреди, с аргумент, че връщането на приходи от проституция противоречи на "добрите нрави". ЕСПЧ обаче приема, че държавите са длъжни да дадат възможност на жертвите на трафик да поискат обезщетение за пропуснати доходи от трафикантите в контекста на чл. 4 от конвенцията за правата на човека - забрана на робството и принудителния труд. В случая българските власти не са обосновали баланса между правото на жената да предяви иска за обезщетение с интересите на общността, още повече, че е малко вероятно обществото да намери плащането на обезщетение в такава ситуация за неморално.

ЕСПЧ обяви, че правото на обезщетение е "същинската част" в борбата на държавите с трафика на хора и това е най-важната част от решението, коментира адвокат Наташа Добрева, защитник по това дело с голям принос за неговия резултат. "За мен лично като адвокат е двойна радостта да убедя ЕСПЧ най-напред, че съществува право в Конвенцията, което не е съзирано досега, и едва тогава, че то е нарушено в дадения случай", каза Добрева, цитирана от "Капитал".

Казусът

Даниела Крачунова е българска гражданка, на 38 години, с местожителство във видинското село Кошава. През април 2012 г., когато е на двадесет и шест години и след скандал с родителите ѝ, с които тя била с трудни взаимоотношения, неин познат я свързва с мъж, отбелязан в решението като Х, от село Новачене, на 70 км от София. (В решението на Страсбург Крачунова е посочена с трите си имена, докато трфикантът е само с инициал.) Още тогава той бил известен на полицията като сводник, неговото основно занимание било да вози проститутки до местоработата им и обратно. Крачунова отишла да живее в дома му, където той живеел на съпружески начала с жена си и четирите си деца. След няколко дни Х ѝ казал колко пари може да изкара проститутка на околовръстното шосе на София и ѝ предложил да я кара до там и обратно всеки ден, като ѝ позволи да продължи да живее в къщата му безплатно. По-късно пред властите Крачунова казва, че се съгласила, "защото имала нужда от пари и била любопитна дали ще може да печели толкова, колкото другите момичета". Х ѝ купил дрехи, подходящи за работата ѝ, инструктирал я за обичайните цени на различни сексуални актове и за това как трябва да взаимодейства с клиентите и ѝ казал, че ще я "защити от проблеми с клиенти или полиция". Изглежда, че за кратък период двамата са имали и интимни отношения.

До май Крачунова работи всеки ден на околовръстния път, като Х я карал там около 15:00 часа, криел се наблизо и я предупреждавал за приближаващи полицейски коли, след което я връщал обратно до къщата си около 21:00 ч или 1.30 ч в зависимост от времето.