Европейският съд по правата на човека осъди България заради наложения мораториум върху имотите на Сакскобургготски

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България да плати на Симеон Сакскобургготски над 3,2 млн. лв. (1 635 875 евро) заради наложения преди почти 14 години мораториум не само да се разпорежда, но и да експлоатира върнатите му имоти (пълния текст на решението виж тук). Сумата е за неосъществения в продължение на тези години, одобрен от горското стопанство, дърводобив в над 16 000 дка рилски гори, за чиято собственост още тече спорът между държавата и царя (делото тази година беше обявено за решаване от първата инстанция – Софийския окръжен съд).

През септември 2021 г. съдът в Страсбург призна, че държавата е нарушила правото на собственост и на справедлив процес на Сакскобургготски и даде 6 месеца на правителството и царя да се разберат какво обезщетение ще получи за материалните вреди, които са му причинени. Това обаче така и не се случи и затова днес ЕСПЧ определи колко трябва да получи бившият премиер и на практика е уважил изцяло претенции му.

В основата на проблема, довел до осъждането на държавата, е мораториумът, който действа от 18 декември 2009 г. и все още не е отменен. Той засяга всички т. нар. царски имоти, които бяха върнати на Сакскобрургготски и семейството му след падането на комунистическия режим, информира Lex.bg.

Имотите на практика са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 г., когато царското семейство е принудено да напусне България. Година по-късно е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се обявяват „за собственост на Народната Република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени”.

През 1998 г., по време на правителството на Иван Костов и на парламентарното мнозинство на ОДС, тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 г. Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде „отменен“ е подкрепено от всички държавни институции, дали становища по конституционното дело. Така през 1998 г. КС единодушно обявява закона от 1947 г., с който са отнети всички имоти на наследниците на бившите царе, за противоконституционен.

Въз основа на решението на КС Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават искания за възстановяване на собствеността им съответно до областни управители, кметове, общински служби по „Земеделие и гори“ и поземлени комисии. Това става още по времето на правителството на Костов, като за някои имоти процедурите приключват при управлението на ОДС, за други реституционните административни процедури продължават и след 2001 г., когато на власт идва НДСВ с лидер Симеон Сакскобургготски.

В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от държавата ползват имотите. Междувременно след журналистически публикации от 2003 г. започва да се поставя под съмнение дали те действително са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 г. е създадена временна парламентарна комисия, която констатира, че имотите са реституирани на основание на решението на КС от 1998 г.

На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 г. парламентът налага мораториум върху ползването на дворците и горите до „приемането на специален закон“. Почти 14 години по-късно такъв никога не е бил обсъждан.

Държавата завежда и дела срещу Сакскобургготски за връщането на дворците „Врана“, „Царска Бистрица“, „Ситняково“, „Саръгьол“ и за 16 500 дка рилски гори.

Царят загуби с влезли в сила решения „Ситняково“, „Кричим“ и „Саръгьол“. И така докато спорът за „Царска Бистрица“ не стигна до Върховния касационен съд (ВКС). По това дело върховните съдии решиха да сложат край на споровете сред юристите и политиците какъв е ефектът от решението на КС от 1998 г., като питат самия Конституционен съд. До тогава най-общо ВКС приемаше, че решението на КС действа занапред и след като няма специален закон за реституцията на царските имоти, те не могат да бъдат възстановени на основание решението на КС.

Конституционният съд излезе с основополагащо тълкувателно решение. С него той придаде обратно действие на решенията си, с които се обявяват за противоконституционни т. нар. формални закони и постанови, че те са невалидни от момента на приемането им. А когато са били приети преди влизането в сила на действащата Конституция – от 1991 г. В случая с царските имоти това означава, че законът за конфискацията им от 1947 г. е невалиден от 1991 г. Освен това КС посочи, че актът му, с който е обявен за противоконституционен законът за одържавяването на царските имоти, има отношение само към преките последици, а по всички останали съдилищата се произнасят „съобразно Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право“. Т.е. няма нужда от специален закон за реституцията на царските имоти.

Така през октомври 2020 г. ВКС за първи път възприе тезата, че няма нужда от специален закон и постанови, че „Царска Бистрица“ е на Сакскобургготски и сестра му. След това ВКС призна и собствеността им върху двореца във Врана. Висящо, както стана ясно, е само делото за 16 500 гори в Рила.

През цялото време докато текат делата, действа мораториумът за разпореждане, ползване и строителство във всички царски имоти. Същевременно с него царят и сестра му са задължени да се грижат като добри стопани за тях. Още след налагането му тогавашният омбудсман Гиньо Ганев го атакува в КС, но съдът не се произнесе по искането му, тъй като прие, че той не може да оспорва конституционосъобразността на решения на Народното събрание.