Работодатели, синдикати и правителство се съгласиха да променят модела, по който се определят осигурителните прагове. Това стана ясно от брифинг в Министерския съвет, предаде OFFNews

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев обясни, че идеята за Националното тристранно споразумение се родила преди около година на среща с работодателите и синдикатите.

"Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките”, допълни Домусчиев.

Той каза, че са успели да постигнат консенсус по много теми и са направили компромиси за много неща.

"Съгласихме се да започне договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности, заяви президентът на Конфедерация на независимите синдикати в България"  заяви Пламен Димитров.

От думите му става ясно, че започват преговори между бизнеса и синдикатите за заместването на минималните осигурителни доходи (МОД) с диференцирани минимални работни заплати по отделни професии.

Той обясни, че трябва да се предложи и отмяна на минималните осигурителни доходи за 2021 година.

"Това предполага да се създаде механизъм, който не допуска отказ от преговори. Във времето назад с бизнеса имахме практика за препоръчителни индекси за увеличение на заплатите, които не са обвързващи за реалния ръст на работните заплати в частния сектор. Имаме съгласието и на правителството, че ще се осигурява ежегоден ръст на заплащането на труда в бюджетните сектори", посочи той.

От своя страна социалният министър Деница Сачева обясни, че една от най-важните точки от споразумението е за минималната работна заплата, която ще се договоря по професии.

“Все още България не е достатъчно социална държава и системата има нужда от сериозни реформи и подобрение”, категорична е Сачева.

Икономическият министър Емил Караниколов обясни, че до 10 дни ще се свика Национален икономически съвет, защото трябва да се подготвят работни групи, които да започнат работа по всяка една точка.

“Имаме краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. По краткосрочните трябва да започнем да работим веднага. Затова и синдикатите и работодателите вече имат 54 предложения към нас“, допълни Караниколов.

Икономическият министър обясни, че върху някои от темите вече се работи и даде пример с приоритетите на България за членство в Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Шенген и ERM II (чакалнята на еврозоната).

Караниколов добави, че днес има и решение на правителството за увеличаване на капитала на Българска банка за развитие със 140 хиляди лева, за да се осигури ликвидност на една от търговските банки.

Енергийният министър Теменужка Петкова коментира, че Националното тристранно споразумение урежда визията за развитие на различни сектори.

“Енергийният сектор, който пряко засяга всеки български гражданин, домакинство и българския бизнес и индустрия. От това как ще се развива енергетиката оттук-нататък до голяма степен зависи колко ще бъде конкурентоспособен и българският бизнес и българската икономика“, отбеляза Петкова.

От думите ѝ стана ясно, че споразумението дава ясна визия за бъдещето на Маришкия басейн.

Относно либерализацията Петкова добави, че на първо място се говори за пълна либерализация за пазара на едро, след това на дребно и обясни, че е заложен между 3 и 5 години. Тя добави, че това е процес, който няма как да се случи еднократно.

“Трябва да се подходи много внимателно, имайки предвид, че България е една от страните с най-висока енергийна бедност на населението и трябва да бъдем изключително внимателни“, изтъкна Петкова.

Енергийният министър коментира и темата за Зелената сделка на ЕК, като посочи, че тя дава възможност за постигане на икономически растеж, но трябва да бъде съобразена с българските национални особености.

През следващите осем месеца по всички мерки трябва да бъдат направени необходимите законодателни промени и реформи, подчерта Домусчиев.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев каза, че е постигнато съгласие за осигуряване на свързаност и пазарно обединение до края на настоящата година.

Велев увери, че след изпълнението на мерките по подписаното днес Национално тристранно споразумение ще се установят конкурентни цени на електроенергията за българската индустрия и бит.

Председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че в България има много общини, много области, а тази административна структура създава много проблеми.

Той посочи, че повече студенти трябва да бъдат приемани в приложните професии за сметка на други, които нямат широко приложение. Манолов поиска и да се измисли механизъм, така че студентите, завършили висше образование държавна поръчка, да работят за държавата, която им платила образованието.