Компании се опасяват, че при по-високи МРЗ ще бъдат принудени да преместят производството си извън страната

Минималната работна заплата (МРЗ) в България се очаква да бъде увеличена до 1077 лева през 2025 година, но тази промяна предизвиква значителни дебати между синдикати и работодателски организации. В предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS двама икономически експерти представиха различни позиции по темата – икономическият съветник в Българската стопанска камара (БСК) доц. Щерьо Ножаров и главният икономист на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев.

Икономически ефекти и опасения на бизнеса

Доц. Ножаров отбеляза, че до 2022 г. минималната работна заплата се увеличавала плавно – между 6 и 9 процента годишно. Съществената промяна настъпила, след като било въведено правилото, че МРЗ трябва да съставлява 50% от средната заплата за страната. Според него тази формула е довела до рязко повишение на минималната заплата с темпове между 17 и 20 процента, което оказало сериозен натиск върху бизнеса.

„Това е причината, поради която все повече чуждестранни инвеститори започват да напускат България, оставяйки след себе си хиляди безработни”, подчерта Ножаров. Той добави, че българският бизнес настоява за въвеждане на европейска директива, която да регулира още по-добре процеса на определяне на минималните заплати, за да се избегнат драстични увеличения, които според работодателите биха затруднили сериозно местната икономика.

Синдикатите настояват за по-висока МРЗ

От своя страна синдикатите, представени от главния икономист на КТ „Подкрепа” Атанас Кацарчев, защитават идеята за значително по-висока минимална заплата. Според Кацарчев, настоящото увеличение до 1077 лева е недостатъчно, и минималната заплата трябва да достигне поне 1500 лева. Това увеличение, по негови думи, е необходимо, за да покрие жизнения минимум, необходим за нормалното оцеляване на хората в страната.

„Минималната заплата трябва да съвпада с жизнения минимум у нас”, заяви категорично Кацарчев. Той изрази мнение, че тази стъпка е необходима, за да се справи с растящата инфлация и нарастващите разходи за живот в България, като синдикатите предлагат да бъде въведено частично прилагане на европейската директива, което би позволило адаптирането ѝ към българските реалности.

Разногласия между бизнеса и синдикатите

Основното противопоставяне между работодателите и синдикатите се крие в подхода към определянето на минималната работна заплата. Докато бизнесът настоява за по-консервативни и контролирани увеличения, синдикатите искат значителен ръст, който да осигури адекватно заплащане за най-ниско платените работници.

Един от основните аргументи на бизнеса е, че рязкото увеличение на минималната заплата може да доведе до увеличаване на разходите за труд и да намали конкурентоспособността на компаниите. Това би могло да принуди някои фирми да съкратят персонал или дори да преместят производството си извън страната.

От друга страна, синдикатите подчертават, че сегашните нива на минималната заплата не са достатъчни, за да покрият базовите нужди на работниците, и че хората, които получават минимално възнаграждение, са най-уязвими от покачващите се цени на стоки и услуги. Според тях, повишаването на минималната заплата ще помогне да се намали бедността и ще стимулира икономиката чрез увеличаване на потреблението.

Възможности за компромис

Въпреки значителните различия в позициите на двете страни, е възможно да се постигне компромисно решение, което да вземе предвид както нуждите на бизнеса, така и на работниците. Въвеждането на по-гъвкави механизми за определяне на минималната заплата, които да отчитат инфлацията и икономическите условия, може да бъде решение, което да отговори на нуждите на двете страни.

В крайна сметка, решението относно размера на минималната работна заплата през 2025 г. ще има дългосрочни последствия за икономиката и стандарта на живот на българските граждани. Затова е важно всички заинтересовани страни да намерят баланс между икономическите реалности и социалните нужди.