Работодателските организации предупредиха за негативните последици

Бизнес асоциациите в България надигнаха глас срещу идеята на БСП за ново рязко вдигане на максималния осигурителен доход от 3400 на 4200 лв. Най-големите организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП – заклеймиха предложението на БСП като „напълно безумно“ и „икономически необосновано“, предаде Economic.bg.

В отделна позиция водещите организации в областта на високите технологии също се възпротивиха срещу социалистическата идея. Те посочват, че това е "удар върху средната класа в България, която е гръбнакът на българската икономика“.

Проектът на БСП бе внесен между двете четения на специалния законопроект на правителството, който цели удължаване на действието на тазгодишния бюджет и догодина. От високотехнологичната индустрия подчертават, че е „недопустимо“ темата да се поставя в публичното пространство, особено на фона на отсъстващ цялостен проект за национален бюджет.

Според асоциациите в технологичния сектор всеки зает във високотехнологичните индустрии създава висока добавена стойност и допринася за държавния бюджет три пъти повече от средното за страната под формата на данъци и осигуровки.

"Това е вредно предложение, което би довело до ограничаване на инвестициите в IT сектора и индустриите с висока добавена стойност“, коментира председателят на АИКБ Васил Велев.

Той напомни, че в средата на декември е „безумно“ да се вдига максималният осигурителен доход при положение, че всички компании вече са направили бизнес плановете си за следващата година. Според него вдигането на осигурителния таван би бил и „мощен проинфлационен механизъм“.

Припомняме, че в предишния парламент бе започната дискусия между партиите и бизнеса за създаването на механизъм за максималния осигурителен праг, който да бъде свързан със средния осигурителен доход. Преговорите обаче така и не доведоха до окончателно решение.

Минималната заплата

Големият бизнес се възпротиви и на предложението на БСП минималната заплата да стане 50% от средната. Идеята бе одобрена на първо четене в парламента и според този принцип минималното възнаграждение ще достигне 850 лв. Според Велев обаче законопроектът е „твърде набързо написан“ и е „абсолютно грешно решение“.

"Това ни връща назад, увеличава сивия сектор, увеличава инфлацията и намалява стремежа на хората в сектори и области да полагат по-висококвалифициран труд. Тази МРЗ в София би била поносима, но не е така в цялата страна“, коментира Велев.

Според него рязкото увеличение на минималната заплата ще доведе до повече сив сектор и инфлация и ще се изравни заплащането при работниците с квалификация към тези, които нямат такава в редица области на страната в секторите облекло и текстил, хотелиерство, храни, селско стопанство, където средната заплата е малко над 1000 лева. Той посочи, че с предложението за МРЗ от 850 лева, добавяйки класовете, тя вече става 1000 лева.

Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара, каза, че три области на страната са със средна заплата под 1200 лева, 6 – под 1300 лева, 9 – под 1400 лева, а в 27 области средната заплата е до 1600 лева. Само в София тя се приближава до 2400 лева.

"Какво ще направим с регионите си при тази МРЗ?", попита Митрев.

Апелът на бизнеса

Големият бизнес отправи два основни апела. Към правителството той се обърна с искането да се отделят средства за разяснителна кампания за приемането на еврото в страната. Председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи, че „негативните от смяната на лева с евро са в пъти по-малки, несъизмерими с положителните неща“ и подчерта, че разходите на чуждестранните компании, които обмислят да инвестират в България, биха били по-малки след влизане в еврозоната.

От бизнес асоциациите благодариха на политиците за поправката от тази седмица относно енергийните компенсации и призоваха българските фирми за задържане и връщане на цените по повод на това допълнително намаление на цената на електроенергията от 1 януари.