Бизнесът поиска отсрочка за 560 лв. минимална заплата и формула за ръста ѝ

Увеличението с 50 лв. ще е за над 473 000 души и ще струва поне 284 млн. лева. В момента няма правила колко лева да е най-ниското възнаграждение

Минималната заплата да не става 560 лв. от началото на годината, а да остане 510 лв. И да започне да расте едва след приемането на формула, по която това да се случва.

Такова искане поставиха четирите организации на работодателите - КРИБ, БСК, АИКБ и БТТП, пред правителството и синдикатите вчера. Това стана дни, след като в интервю за “24 часа” финансовият министър Владислав Горанов обясни, че правителството се опитва чрез минималната заплата да накара бизнеса да вдигне доходите на работниците си.

Увеличението на минималната заплата с 50 лв. е заложено в бюджета за 2019 г. по предложение на кабинета. То ще засегне над 473 хил. души, като това ще струва поне 284 млн. лева, пресметнаха работодателите.

В сумата не влизат допълнителните разходи за плащане на т.нар. клас прослужено време. Финалното решение трябва да бъде взето от министрите днес.

Бизнесът предложи и алтернатива на властта. Заплатата да се вдигне на 560 лв., но не за всички браншове. В 15 сектора скокът с 9,8% ще се отрази най-тежко, а минималната заплата ще се доближи най-много до средната, посочиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Затова заплатата трябвало да остане 510 лв. в пчеларството, добива на глина и каолин, хлебарството, производството на облекла, кожи, обувки и мебели, туристическия бранш, товарния транспорт, дейностите по охрана и разследване, медико - социалните грижи, ремонта на компютри и домакински стоки, хуманното здравеопазване (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори), както и православната църква.

Това отлагане означава на 510 лв. да останат над 330 хил. работници

В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви и мързеливи, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. И допълни, че половината европейци работят в страни, където минималната заплата се договаря между социалните партньори, а не се определя административно, като там средните заплати са с 60% по-високи. Социалните партньори са поставени пред свършен факт заради средносрочната бюджетна прогноза, подчерта той.

От години работодателите настояват за механизъм, по който да се определя размерът на минималната работна заплата. В него да се отчитат куп социални и икономически фактори, които са посочени в Конвенция №131 на Международната организация на труда (МОТ), която ратифицирахме още през февруари. Така заплатата би се определяла според показатели като потребностите на служители и семействата им, потребителски цени, стойност на живот, производителност на труда и заетост.

Синдикатите също искат механизъм. Сред предложенията през годините е минималната заплата да е процент от средната или да е по професии.

Участвам за 25-и път в този разговор и за 25-и път повтаряме едно и също. През 2001 г. правителството вдигна с 80% минималната заплата, без да пита нито нас, нито бизнеса, обясни президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов.

“Ръстът на минималната заплата с 50 лв. догодина ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите”, каза социалният министър Бисер Петков. Обясни, че увеличението отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. Още повече, че имало глад за работна ръка и това било предпоставка за увеличение на всички заплати.

Минимална заплата в България има от 1936 г.

В момента обаче от нея вече не зависят други социални плащания, а само размерът на осигурителните вноски. От 1945 г. минималната заплата се определя административно от Министерският съвет. В момента тази практика продължава, като решението взема правителството независимо от мнението на бизнеса и синдикатите.

В края на миналата година социалното министерство публикува предложение за определяне на минималната заплата по формула, в която влизат текущата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за ръста на средната. Финално обаче решението и при този вариант остава в правителството. След година обсъждане предложението още не е прието, а разправиите между синдикати и работодатели продължават.

В момента в България няма наредба или закон, които да разписват критерии, въз основа на които МС определя размер на минималната работна заплата. А правителствената прогноза е през 2021 г. тя да стане 650 лв., като ще расте през следващите три години.

Предложение за увеличение на надницата за нощен труд също породи конфликт между бизнеса и синдикатите вчера.

КТ “Подкрепа” предлага ставката за час нощен труд да стане 0,5% от минималната заплата. При 560 лв. заплата догодина, цената на час нощен труд е 2,80 лв.

Другият вариант на предложението е възнаграждението да се обвърже с основната заплата. Синдикатите подчертаха, че нощният труд е закован от 11 г. на 0,25 лв.

С колективните трудови договори в 38 бранша тази ставка е по-висока, като в енергетиката стига 2,80 лв. на час, отговори обаче бизнесът.

Работодателите са съгласни все пак да се вдигне ставката за нощен труд, но припомниха, че от години настояват да не плащат добавка за прослужено време, първите три дни на болничния и в крайна сметка да има формула за минималната заплата. Настояха тези въпроси да се разглеждат в пакет.

От сметките на МВР пък стана ясно, че ако се вдигне нощния труд на 2,8 лв., това ще струва на държавата 49, 6 млн. лв.

След Нова година ще бъде създадена работна група, която да обсъди промени в Кодекса на труда, обеща социалният министър Бисер Петков. И така ядоса лидерът на “Подкрепа” Димитър Манолов, който си тръгна от тристранката. “Това, което ни предлага министърът, е нищо да не се случи. Защото вече няколко пъти този разговор го водихме с експерти, конкретни числа и предложения. Така че когато на нас ни се казва “Още от другата година ще направим работна група”, ни казват: “Трай, коньо, за зелена трева”, избухна Ваня Григорова от синдиката.

За ясни и прозрачни правила настоява КРИБ

За ясни правила, по които да се определя минималната работна заплата, настояват от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Най-голямата работодателска организация настоява да започне да се изпълнява Конвенция №131 на МОТ за минималната работна заплата. В нея са заложени конкретни фактори за изчислението ѝ. Конвенцията търси баланс между социалните и икономическите показатели, така че да се постигне един ясен, прозрачен модел за определянето на минималната заплата, обясниха експерти на КРИБ на тристранката.

“Въпреки усилията на КРИБ няма конкретен механизъм. За нас става все по-неясно как се формира минималната заплата, освен че се налага административно”, казаха още представителите в съвета на тристранката и подчертаха, че са категорично против увеличението ѝ.

БСК: Ръстът се определя в пълна мъгла

В неведение и в пълна мъгла сме каква е методологията и какви са изходните показатели, на база на които се предлага това увеличение от 9,8% на минималната заплата, заяви зам.-председателят на Българската стопанска камера Димитър Бранков. Подчерта, че за поредна година, независимо от многократните искания на работодателите, не е консултирана средносрочната бюджетна прогноза в нарушение на изискванията на Кодекса на труда.

“Предвиденият ръст от 9,8% не съответства на ключови параметри, регламентирани в ратифицираната Конвенция №131 на МОТ”, каза Бранков. Даде за пример, че прогнозираното нарастване на цените и на производителността на труда дава 6,4% , а този на минималното възнаграждение е с над 3% повече.

Отбеляза, че само в три три административни области е имало увеличение на заетостта, като във Велико Търново има спад 6%.

Чрез актуализацията на колективните трудови договори пък се постигали заплати с 40-50% по-високи.

Васил Велев: Не може да бъде еднаква за всички

“Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички икономически дейности, при условие че разликата в средните е 4 пъти.” Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Обясни, че работодателите не искат хората да получават минимална заплата, а повече пари. Според него решението за вдигането на доходите у нас не е свързано с минималното възнаграждение. Държавата пък трябва подготви ясни и точни правила за определянето ѝ. Даде за пример, че в половин Европа минималната заплата се определя по икономически дейности. “Там заплатите са 60% по-високи, отколкото в държавите, в които се определя административно от държавата”, обясни Велев. И поиска в 15 отрасъла тя да остане 510 лв. Причината е, че в тези сектори тя се доближава твърде много до средната.

От 2000 г. минималната заплата у нас се е вдигнала с повече от 600%, което е вторият ръст от всички държави в ЕС. Повече е ръстът само в Румъния, но там няма валутен борд и това се отразява и икономически на страната, каза Велев.