На българо-турската граница опитите на мигрантите да стигнат до ЕС често завършват в безименен гроб

Такава е и историята на Маджид, загинал някъде в "триъгълника на смъртта" на българска земя, пише Дойче Веле.

Последният признак на живот от страна на Маджид Бибар е от есента – той тръгнал от Сирия, за да се присъедини към семейството си, което вече се е установило в Дания. За да достигне целта си, младият мъж трябвало да мине през рискования балкански маршрут, който с годините стана все по-опасен, отбелязва АРД. Германската медия пише, че външните граници на ЕС се охраняват по-строго, а бежанците и трафикантите на хора вече избират по-дълги и по-опасни трасета, за да не се натъкнат на полицията.

Изгубен в „триъгълника на смъртта“

Пътят по турско-българската граница минава през безкрайни гъсти гори. Районът е наречен "триъгълник на смъртта", тъй като там все по-често откриват мъртви тела. Много от бежанците объркват пътя, а после умират от дехидратация и изтощение.

Хората, които ги намират, често са сътрудници на неправителствени организации като Диана Димова. Спешните обаждания с искания за помощ през миналата 2022 година са били между десет и 12, а през 2023 – вече над 70. Разследванията на АРД, извършени съвместно с още пет международни медии, сочат, че само през последните две години най-малко 93-ма души са загинали по пътя си през България.

Разследващите журналисти разполагат с множество видеа и снимки на бежанци. На тях се вижда как бежанци са застанали до свои мъртви спътници, опитват се да ги покрият с якета, но в крайна сметка им се налага да ги изоставят на земята и да продължат нататък.

Тези, които са твърде слаби, биват изоставяни

Хусам Адин Бибар, бащата на Маджид, научил, че синът му няма достатъчно за пиене. Споделял, че силите му отслабват, че има болки в корема и не може да продължи да върви. Бащата се разтревожил, опитал се да влезе във връзка с каналджиите, описва ситуацията АРД. Пред медията Хусам Бибар заявява: „Каналджията каза, че здравословното състояние на Маджид се влошило. Изоставили го в гората. Опитах се да обясня, че Маджид е човешко същество и не могат просто така да го изоставят. Помолих каналджията да предаде Маджид на властите при първа възможност“.

Отчаяно търсене в България

Когато контактът прекъсва, Хусам се впуска лично в търсене. Заминава за България, обикаля първо болниците, а после и моргите. В патологията на Ямбол той попада на първата следа, която би могла да го отведе до сина му. Труп на човек, който съответства на неговото описание, се е намирал там, както му разказват. В полицейското управление в крайна сметка му показват снимки – трупът бил намерен на полето.

Хусам искал да види сина си и да го идентифицира, но трупът вече го нямало. Полицията можела да му съобщи само номер на гроб, което ужасило бащата. „Искаше ми се поне да имам шанса да видя Маджид за последен път, а всъщност и до днес не съм сигурен в смъртта му. Да – видях негови снимки и получих телефона му, но не съм го видял с очите си, поради което отказвам да вярвам, че човекът в гроба е синът ми“, разказва бащата пред АРД.

Съображенията на прокуратурата

Прокуратурата разрешила тялото да бъде погребано твърде бързо - след четири дни, макар идентификация да не е била извършена. Пред АРД един от работили по случая прокурори от региона – Милен Божидаров – се позовава на хигиенни съображения. Моргите били пълни, всички трябвало да бързат. А и когато се знаело, че починалият е мигрант, чиито роднини са далеч, нямало смисъл трупът да се съхранява по-дълго.

Но бащата на Маджид искал да намери сина си, дългото пътуване от Дания не го възпряло да го търси. 22 дни след смъртта му бащата стигнал до България – но вече било твърде късно. Единственото, което той все още можел да посети, била купчина земя сред много други безименни гробове.

Само дни след смъртта на Маджид се ражда неговата дъщеричка. Дядо ѝ показва пред журналистите от германската медия видео, на което се вижда бебенце с бяло-синя шапка. Момиченцето ще расте с майка си. И никога няма да разбере къде и как е починал бащата.

„Искат да потулят нещата“

Адвокат Драгомир Ошавков от Бургас споделя пред АРД сериозните си критики спрямо тази практика. Според него не би трябвало да се прави разлика дали починалият човек е българин или мигрант, но властите нямат интерес да разкрият истинската причина за смъртта и да установят самоличността, казва адвокатът – стремежът е случаят да се приключи бързо и по възможност без усложнения.

Това поведение е недостойно, гласи становището на ЕС, изразено пред АРД от Ерик Маркварт, евродепутат от Зелената партия, експерт по проблемите на миграцията. „Когато само след няколко дни просто заравят тези тела, без да се търси точната причина за смъртта и без да се издирват роднини, явно не искат към въпросните случаи да се породи интерес“, казва той. Маркварт предлага да бъде създадена база данни на ЕС и държавите членки да бъдат задължени да съдействат за откриването на роднините в подобни случаи.