Въпросът с бежанската криза е едновременно въпрос на международната сигурност и хуманитарен въпрос.

Това каза пред БНТ психиатърът д-р Николай Михайлов. Според него не само че реакцията на европейските лидери и в частност на България, е закъсняла, тя е паническа, дори отчаяна.

Бежанската криза е произведена от американския интернационализъм в Близкия Изток. Сирия, Ирак и Либия са напълно руинирани държави. Вероятно, ако този гигант с пилешки мозък е могъл да предвиди какво ще следва, би могъл да си даде сметка за тази картина, която сега наблюдаваме, коментира д-р Михайлов.

Според него производството на хаос произвежда имигрантски кризи. Устремеността на тези обезкоренени хора от голяма заплаха към Европа е продиктувана като бягството от непосредствената заплаха от войната, така и то представлява бягство към обетованата жена на консумативния рай. И в периферията на този рай, тези бежанци все пак ще са в рая. Това усложнява мотивацията на това преселение. Това преселение е едновременно бягство от и бягство към, смята д-р Михайлов.

Няма никакви априорни граници на тази бежанска вълна, която по думите на Федерика Могерини ще бъде основен ангажимент на европейския политически елит през следващите години. Това означава преобръщане на идеята за жертва в някакъв смисъл - бежанците сега в нашата перцепция за жертва, утре Европа ще бъде жертва, тя вече е потенциална жертва, тя губи себе си самата в перспектива, каза още д-р Михайлов. Това според него е голямата тревога.

Това, че европейските лидери не могат да се справят означава слабост на лидерството и слабост на въоръжението. Европейските лидери са в клопката на своите къснолиберални предразсъдъци, които имат и добра страна доколкото са хуманитарно чувствителни, от друга страна – не могат да мислят реалистично и рязко, защото се боят, анализира д-р Николай Михайлов.

На въпрос дали има опасност каналджийството да се превърне в сериозен бизнес у нас, д-р Михайлов припомни силуетите на бежанците - типичният бежанец е млад мъж в американски панталони със смарт телефон в ръка. Във всеки случай силуетът му е на един американизиран в желанието човек – изтръгнат от собствената си култура, при него няма принадлежност към религиозни или културни традиции. В този смисъл той е индивидуалист-кандидат за консумативно осъществяване. Това означава, че той следва желанието си, обясни д-р Михайлов. При това положение веднага се откриват и сводници на желанието, такива, които ще приемат желаещите мигрантски маси – те ще ги натоварят, извеждат. Това е пазар на предлагане и търсене и представлява една тежка патология, близка до трафика на жени, на наркотици.

На въпрос как може да се направи разлика между радикализираните и тези, които влизат в Европа с цел джихад и тези, които са тръгнали да осъществяват „американската мечта”, д-р Михайлов заяви: Ако се мисли реалистично, трябва да се каже следното: Европа е във война с радикалния ислям и тази война не знае правов ред, има две стратегически направления на тази война – първо терористичния, бомбата и второ – симулирания европейски конфронизъм, тази престорена демократична адаптация на тези хора. Те остават в гета, не могат да преодолеят собствената си фрустрация, естествено някой от хората успяват да се интегрират, обясни психиатърът. Това, според него, означава, че през този бежански поток нахлуват хора с друг дневен ред.

Две неща се съдържат в този бежански поток като много голяма опасност – това е оръжието на експлозива и оръжието на отровата на демографския взрив, каза още д-р Михайлов с уговорката, че колкото и да е грубо, това са фактите. Според него, Европа трябва да избере собствения си интерес, верността към своята културна традиция, тя трябва да се съгласи на самозащита, чрез политика на ограниченията, която ще ревизира нещо от доктрината за отвореното общество без уговорки. Това са неща, които поставят под въпрос либералните предразсъдъци.

Една безхарактерна политика по отношение на бежанския въпрос усложнява проблематиката му в хуманитарен смисъл. Трябва отговорно политическо мислене, за съжаление европейските лидери са панически безпомощни и в този смисъл сантиментализират и действат като хора, които са пресрещнати от историята и не намират никакъв канал за справяне. Това по особен начин безпокой, защото идеята за Европа е под голяма заплаха, заключи д-р Николай Михайлов.