На път съм да поставя собствен негативен рекорд като си призная вероятната грешка в преценката по важен политически въпрос още на следващия ден, т.е. днес, пише Иво Инджев в своя БЛОГ

Вчера написах, че очаквам предложеното напук на всички ( и на самата политическа логика) от Слави Трифонов правителство да бъде гласувано все пак в парламента. Изглеждаше ми, че това ( отново) ще се случи в крак с правилото “следвай парите”. Защото парите от ЕС, много милиарди, предназначени за България, в противен случай могат да бъдат загубени. Пък и тази прогноза е на самия “Файненшъл таймс”. Споделих я като своя…

Не се мина и един ден и започнах да се разколебавам. Направи ми впечатление, че не намирам нито един – повтарям НИТО ЕДИН – коментатор, анализатор, политолог, антрополог, културолог или просто журналист извън кръга на сценаристите на извършената от Трифонов агресивна глупост, който да я защити. Това е небивало единодушие в отрицанието на политически значим акт в България.

Трифонов успя да обедини леви, десни, всякакви – почти като неговият конкурент на попрището на популизма и доскорошен премиер на България, който изкара на площада в София преди година разнородни по своите политически убеждения, но единни в неговото отричане хиляди българи.  

Нямам навика да се присъединявам към мнението на мнозинството ( в случая – на абсолютното мнозинство), но признавам, че съм впечатлен от успеха на обединителя на всички срещу себе си. Само Путин го е постигал напоследък в международен план. В този смисъл шегичката на Трифонов, че кабинетът не бил на Доган, а на Ердоган, придобива друг смисъл – на Путин е във връзка с постигнатия ефект на самоизолацията. 

Нямаше да ми е достатъчно да си сверявам прогнозата с други хора, ако Трифонов решително не наклони сам везните в полза на преценката ми, че търси конфронтация, с която не може да спечели друго, освен всякакви врагове дори и сред склонните на компромисно отношение към спорната му личност. С  изявлението си във Фейсбук той изпревари реакциите на засегнатите от него като безгласни букви политици, от които изглежда очаква да го подкрепят като солов таран на широкото статукво, превръщайки във врагове и онези, с които заедно се противопостави на управляващите.

Мнооого слаба аргументация от страна на Трифонов е внушението му, че другите са лоши и искат постове, порции, а той, безкористният, нищо не иска ( и не иска да ги раздава), освен да ни предложи по-образовани от самия него хора да управляват от негово име и по неговата воля. Не казвам, че не може да страда от самомнението на Спасител, а че вменяването на меркантилност по презумпция на всички останали  е повече от слаба теза на собственото му месианство.  

Като засягам темата за образованите, каквито са предлаганите от него управленци с блестящи дипломи, не мога да не отбележа пробойната в Трифоновата гемия по тази тема. Вярно е, че конкурентът му от Банкя е недоучил, но и онзи от Учиндол не блести на този хоризонт. Измъченото му дипломиране на стари години, за да може да (до)каже, че е завършил висше образование, се помни като сюжет за избиване на комплекси в шоуто му.

Апропо, някой беше казал, че образованието на един човек може да е средно, но възпитанието му трябва да е висше. Слави не свети в мрака и по този параметър, за да се присмива на себеподобните си. 

Голяма порция гювеч от твърде различни факти е забъркал Трифонов и в сравняването на биографиите на предложения от него за премиер Николай Василев с няколко други биографии, сред които тази на Даниел Митов, оказал се изненадващо новата дясна ръка на Силната  ( доскоро) ръка на България.  Защото Митов рязко смени партийната си принадлежност, докато Николай Василев си остана отломка от царския провал в управлението и няма как да бъде отделен от историята на бързия възход и падение на една партия в най – новата ни история, какъвто е случаят с НДСВ. Ако Митов е пример за обикновено политическото номадство, каквито случаи има много, то Николай Василев е постоянна величина на провала, за който става дума по-горе. 

Ако можех да съветвам този човек, който явно си е самодостатъчен в областта на собствените дефицити в разбирането си за политиката, не бих му препоръчал да рови в чуждите биографии за мръсно бельо по аналогия, за да оправдава собствените се неадекватни ходове. Не само заради личното му минало, но и заради правилото : не се присмивай на миналото на други, защото още не знаеш какво бъдеще те очаква. 

Трифонов постъпи като руския посланик Николай Игнатиев, когото величаем като благородник ( граф). Напълно съзнателно той подхвърля на българите в Сан Стефано на 3 март 1878 година една измамна неосъществима мечта, знаейки, че тя няма да се реализира, но пък ще накара наивните българи да повярват в добрите ( му ) намерения, които после едни лоши ( западни) хора ще опорочат на Берлинския конгрес, макар тази ревизия да е предизвестена от тайните предварително договорки с “лошите”.  

За въпросните тайни договорки за сметка на българите, дълго укривани поради тяхната срамотност за договарящите се страни, знаем отдавна. Предстои да научим какви са истинските цели и договорки на Трифонов с подхвърления мираж за правителство на експертите с отлични дипломи, номинирани от един оставач в училището за политика. Изглежда все по-вероятно е да се окаже и повтарач наесен, когато ще съжали, че не се е възползвал от звездния си миг, при който мнозина негови критици щяха да го приемат за истински съюзник, ако не им беше отнел тази възможност. 

Ако си мисли, че като накара хората да ходят за трети път на избори в рамките на една година те ще обвинят онези, които не му гласуват ултиматума, дълбоко греши.