В тези избори, под знамето на патрЕотизма, Възраждане, Възхода, ИТН, Атака, ВМРО-НФСБ-Воля и БСП ще водят своята яростна битка срещу чуждите сили, които ни доведоха до “бедност и разруха”

А пасивни бенефициенти от тази шумотевица ще бъдат ГЕРБ и ДПС, очаквайки покачване на цената на техния “евроаталнтизъм”.

В този контекст, очаквам нови висоти на патрЕотизма като повик за съпротива срещу западното влияние. Това прави наложително за демократичните сили да противопоставят своята представа за патриотизъм, от който България има истинска нужда.

Противопоставането следва да е по три оси.

Първа Ос: Отвореното срещу затвореното общество

Всички знаем концепцията за отвореното общество на големия философ Карл Попър. По-голяма част от историята на човечеството е в затворено общество, в което не се прави разлика между естествените (божи) и човешките закони и затова те не се предизвикват. Още от древна Гърция обаче започва и достига своя разцвет по времето на Просвещението разделянето на двата вида закони. По този начин се появява дилемата за моралния избор, свободата и отговорността на индивида, довели до сблъсък с религиозните порядки и края на затворените общества. Следват революции, капитализъм и бурно развитие на икономиката - които затвърждават предимствата на отворените общества и демокрациите.

ПатрЕотизмът е именно противопоставяне на свободата на индивида и възможността за свободен осъзнат избор. Защото отвореното общество и нуждите на неговата икономика изискват гарантирани права на човека, отговорност и социална мобилност. А патрЕотизмът иска да решава проблемите на обществото чрез подчиняване на неговата воля на някакви неизбрани “авторитети” (примерно, борд от представители на БПЦ, профсъюзи, работодатели, БАН) или вожд в сарай, джипка или домашен хол.

Чрез затваряне на външния свят - казват патрЕотите - ще бъдат изолирани вредите от него и така ще се решават проблемите на демографията, земеделието, външната конкуренция (като Лидъл) в икономиката и чуждата експлоатация на нашите ресурси (най-често златото) и пр. С други думи само с вътрешни ресурси и подчиняване на “авторитети” ще развиваме икономиката и обществото в 21 век. Така този патрЕотизъм е нищо повече от римейк на социалистическото общество с известен край.

Втора (темпорална/времева) ос: връщаме се към примерите в нашето минало да градим бъдещето.

ПатрЕотизмът винаги използва събития и исторически личности да убеди хората, че всичко ще се оправи, ако следваме обществени модели от преди десетилетия или дори векове. Следва свръхупотреба с подбрани цитати на велики българи, клетвени думи и български байряци. Старателно се замитат някои от заветите на нашите възрожденци свързани с Европа и европейските народи или отношението им към Русия.

ПатрЕотизмът е сляп за реалните днешни проблеми на българското общество и няма решение за тях. Не разбира съвременния свят и глобалните тенденции и вижда бъдещето на България чрез изолиране вместо вписване в тях.

“Напред към миналото” е есенцията на патрЕотизма.

Третата е геополитическата ос.

ПатрЕотизмът задължително вижда бъдещето на България в Евразия заедно с Русия (Възраждане, Атака, Воля, БСП) или “неутрална”, т.е с имплицитно запазване на руското влияние (Възхода, ВМРО, НФСБ, ИТН). Макар и да не могат да посочат нито едно благоденстващо общество в Евразия, те не се колебаят да чернят колективния Запад за проблемите на България. А някои от тях (БСП, ГЕРБ, ВМРО) не крият симпатиите си към Орбанова Унгария като приемлив модел за България, докато е все още в ЕС - въпреки че Унгария има все по-тежки проблеми в ЕС.

Представени популистко - много българи прегръщат идеята за:

- затворено общество (защото няма да се полагат усилия);

- за връщане към миналото (разкрасен от комунистическите учебници извор за национална гордост) и

- прегръщане пак с Русия (които винаги ни освобождават, а ние сме вечно признателни, за да няма бедни и богати и живеем в лежерно спокойствие).

Затова предстои огромна просветителска дейност, за да разберат българите, че

- качеството на техния живот зависи от икономиката, а тя от свободата на изборите, които правим;

- миналото не може да реши проблемите на настоящето, за което се изисква постоянно учене и личностно развитие;

- Изтокът е рецепта за бедност, робство и мизерия, а Западът единствен дава възможност за нас, нашите деца и България.

Евгений Кънев