Спрете се бе, хора, спрете се, българи, смирете се

Като гледам и чета разтърсен какъв несекващ бяс е обхванал България, като виждам и чета развилнялото се в мрежата море от фалшименти, глупости на търкалета, откровени измислици, непонятни и за елементарния и болен дори разум, като виждам агресията, с която те са налагани не само от примитиви, но и от уж национални медии, институции над население, което не само им вярва, но и ги обича, си казвам - не Петков и Василев, ами и Господ да дойде тук, нищо не може да направи...

Нищо, дами и господа!

Нищо!

Само ще си е загубил от безценното Божие време...

Когато човек няма и троха възможност за собствена преценка и мислене, когато няма куража сам за себе си да размисли и вземе решение и да назове бялото, което вижда, че е бяло, а агресира в неистовия си страх за безценния според него негов мизерен животец и службица хората около себе си, тогава спасение няма. Нито за този всезнаещ индивид, който е "център" на света, пак, според него, разбира се, нито за този народ, в който тези "централни" индивиди са критичната маса, определяща съдбата му.

Кой ли безумец ще се съгласи да спасява някой, който не иска да бъде... спасен? Да събуди човек, обичащ все да спи!

"Няма по-сляп от този, който не иска да види?"

Спрете се бе, хора, спрете се, българи, смирете се, решавайте първо своята си съдба, изчистете първо собствената си къщурка, възпитайте първо собственото си дете на уважение и търпимост към другия, погрижете се за последните дни на своя старец, погребете го със сълза и погалване, почистете обраслия му с трева гроб, пък после вече мислете за болките на света и давайте акъл, който никой във вселената не ви го желае! И то тъкмо от вас.

Но кой да чуе? Как да чуе? Когато повече от всичко иска да е... глух...

Димо Райков