Нараства напрежението сред служителите в държавните администрации

Това посочват от КТ „Подкрепа“, предава БНР.

От там посочват, че твърде малко се говори за проблемите им, които се задълбочават през годините. Много структури от държавната администрация остават без увеличение на заплатите и тази година. Една от причините за това е липсата на приет държавен бюджет. За проблема допринася и високата инфлация. Средната заплата към момента в администрацията е около 2000 лв. Това посочи Кремена Атанасова, председател на Синдиката на административните служители към КТ „Подкрепа“.

Очаква се работещи от три структури – Комисията за защита на потребителите, Националния статистически институт и Комисията по досиетата скоро да изразят своето недоволство под формата на протестни действия. "За комисията за защита на потребителите, при цените в момента, тя трябва да играе ключова роля, да следи спекулата, да опитва да провежда контрол. там работят под 200 души в цялата страна, със заплати под 1000 лв. Не говоря за висшите ръководни длъжности. Те обмислят да провеждат стачни действия. Съата е ситуацията и в комисията по досиетата. В НСИ вече си дават сметка, че техният труд не е оценен. С 800 лв. - 900 лв. брутна заплата никой не може да живее. Това е близо до минималната работна заплата. Там работят хора с няколко висши образования, задължително с чужд език", обясни Атанасова.

Все още се обсъжда кога и къде ще се проведат протестите. "НСИ има териториални поделения, КЗП също. Те са част от една цяла администрация. Ще бъдат стиковани действията и ще се стачкува навсякъде, където хората заявят такова намерение. Например от Здравната каса стачкуваха в цялата страна, в един и същи ден - преустановява се работата за 1 час, това е първата стъпка от ефективните стачни действия. В този 1 час не се обслужват градждани, не се работи, хората са по работните си места, в сградата отпред, но не изпълняват своите служебни задължения. За щастие, по Закон нямаме задължение да уведомяваме предварително за едночасовия протест. В случай, че не постигнем успех и няма увеличение на заплатите и подобряване на условията на труд, те ще преминат към стачни действия, но това ще решат хората", допълни Атанасова.

Проучване на синдиката сред служители от държавната администрация в цялата страна показват, че хората смятат, че са необходими промени в Кодекса на труда и Закона за държавния служител. Оказва се, че тези работници имат по-малко права, от колегите им в частния сектор, посочи Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. "В Закона за държавния служител има твърдо установени норми. Платеният отпуск не може да бъде повече от 20 дни и по никакъв начин не могат да бъдат договорени повече. Това, което искат държавните служители е да има възможност да се договарят и различни размери - на отпуск, нощен труд, извънреден труд също. На второ място искат да има възможност за сключване на колективни трудови договори. Да им се предоставя представително облекло. Например случай с Агенцията по заетостта, където редица служители бяха наказвани за това, че отиват на работа с дънки. Държавните служители нямат право и на допълнителна работа. Това е направено с цел тези хора по някакъв начин да не станат зависими от други работодатели, на които да вършат работа докато са на държавната си работа. Има логика в това, но когато си оставил държавния служител с изключително ниска заплата, нормално е те да търсят възможност за допълнителна работа и допълнителни доходи", коментира тя.

От няколко години държавните служители нямат право на клас прослужено време, допълни Григорова. Проблем се оказва и годишната им атестация. Към момента те получават 70 % от полагащото им се възнаграждения, като останалите 30 % се отпускат след оценка от преките им ръководители.