Икономист: За пръв път виждам бюджет, в който няма кьорава сметка
- Редактор: Слави Неделчев
- Коментари: 0
От COVID пандемията имаме почти двойно увеличение на основните хранителни стоки и на част от услугите, коментира Атанас Кацарчев
„Проектът на Бюджет 2024 няма ярко изразени политики, не следва и програмата България 2030, не се вижда адекватен ръст на доходите. От COVID пандемията имаме почти двойно увеличение на основните хранителни стоки и на част от услугите”. Това заяви Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа” в предаването „РеВизия” по NOVA. Идеалният бюджет би бил да има политика и цел – къде отиваме и защо. Балансът е целта, ако няма баланс, всяка система се руши, допълни Кацарчев.
Относно ръста на заплатите той обясни, че производителността на труда зависи от оръдията на труда. „Един войник изпълнява това, което му е казал генерала и кара това, което му е дадено. Не може две трети от домакинствата да са на жизнения минимум”, обясни Кацарчев.
За ниското ниво на безработицата той разказа, че безработните имат право да се регистрират на бюрото на труда по две години, след което се отписват и не фигурират като безработни. Искането на синдикатите е гарантиране на 5% реален ръст на доходите от финансовия министър Асен Василев. „Доходите изостават, сегашният бюджет не предвижда такъв ръст, той дори не догонва инфлацията”, каза Кацарчев.
Според него около 600-700 млн. лева ще струва допълнителното искане от синдикатите за увеличаване на заплатите. Запитан от къде ще се вземат те, той отговори, че това е работа на управляващите. „За пръв път виждам бюджет, в който няма кьорава сметка - кое до какво ще доведе като ефект. За кого е този бюджет, кого обслужва. В него няма акцент, няма пари за реформи”, обясни синдикалният представител.
Кацарчев смята, че евентуална демонополизация на Здравната каса би увеличила разходите ѝ с 4 пъти.
Той признава, че може да има таван на осигуровките, защото има и таван на пенсията. „Да предположим, че таванът е 8500, 40% трябва да е пенсията върху осигуровките. При нас липсва солидарност, всеки оцелява сам”, каза Кацарчев. Той уточни, че до 2050 г. демографската криза се засилва, което ще утежни всички останали сфери.
