Българин се оказа заразен с коронавирус и след четири дни вече здрав.

Той разказва през какви перипетии е преминал след научаване на диагнозата, още повече, че е рисков пациент, пише News.bg.

Публикуваме писмото му без редакция:

"Здравейте скъпи приятели,

Желая да ви разкажа една трагикомична история, продължила четири дни от моя живот.

Аз съм първият човек по света и у нас, който се зарази от COVID-19 в събота 22.03.2020 г. и внимавайте, окончателно оздравях три дни по-късно на 25.03.2020.

Ето и какво се случи: Аз и семейството ми решихме доброволно да си направим тест, без да имаме никакви симптоми, защото непосредствено преди да се обяви извънредната ситуация в страната бяхме посетили Банско, което по-късно се оказа огнище на зараза. Направихме теста в единствената частна лаборатория у нас, която извършва подобни изследвания. Поръчахме най-сигурния тест и се изследвахме за грип А, грип Б и COVID-19. Всички контактни с мен лица, включително и част от персонала, бяха строени в къщи на двора да чакат домашно посещение на частната лаборатория заедно с мен, детето и жена ми.

Дойдоха, взеха проби от носа и гърлото и казаха "чакай код" и ще видиш на нашия сайт резултатите. Това се случи в четвъртък 19.03. В събота 21.03. на всички изследвани от моя дом, излязоха негативни резултати, но моите ги няма, чакам, чакам, няма. Лягам си с лошо чувство, толкова могли, толкова направили, ще чакам.

В неделя сутрин в 9 ч. звъни телефона на жената, това е абсурдно, защото по-принцип тя не води никакви разговори до 10,30-11.00 часа преди обед / пише до късно през нощта дисертация/ камо ли да приема телефонни обаждания в неделя сутрин. На телефона е, чувам аз, в просъница дежурния в Шесто районно и любезно обяснява на жена ми, че съм дал положителна проба за COVID-19. Допълва и че няма моя телефон / въпреки че бе записан върху пробата и го има в адресната ми регистрация в същото 6 РПУ, ама това са дребни подробности/.

Проверяваме веднага в сайта на лабораторията - няма никакви резултати. Ами сега! Бързо се изолирам в друга стая слагам маска, очила, ръкавици, отцепвам достъпа до етажа с маса и кашони. Жената ми носи храна в отделни прибори и чаши, дегизирана като Дарт Вейдър. През главата ми минава целия живот, какво да правя, как да запазя бизнеса си, как да осигуря пари за заплати как да осигуря децата си, как спешно да преструктурирам компаниите си, за да не бъдат атакувани от недоброжелатели, как да изпълнявам действащите си договор, завещание да пиша ли? Само важни въпроси! Все пак нося отговорност за над 70 служителя, техните семейства, моето семейство. Ще мога ли да се преборя с вируса, аз съм над 50 години и съм със сърдечни заболявания -абе, идеален за смъртната статистика, пуша, пия, имал съм тежка бронхопневмония преди 5 години.

Вдигам адвокати, счетоводители, лекари търся съвети в неделя цял ден. През цялото време ме гложди една мисъл как само аз съм заразен - с жената детето и персонала не сме се отделяли вече 10 дни. Ако излизам - ходя с маска, очила и ръкавици, мия ръце, дезинфектирам ключове, пари, дори дръжките на колата пръскам с дезинфектант, даже и гумите на колата и собствените си обувки. Ходя в пълно бойно снаряжение дори и в гората с кучето.

Междувременно към 11 часа звънят пак на жена ми този път от РЗИ. Подробно и обясняват какво трябва да правим и какво не. Вече разговарят и с мен. Намирам хора /както се казва в една песен на Ицо Хазарта "имам човек"/ и понеделник рано сутрин давам втора проба във ВМА.

Продължавам да се чувствам като смъртник и чакам втората присъда - разбирай: резултати от теста. След обяд получавам блага новина преди Благовещение - нищо ти няма тестът е отрицателен. Хората във ВМА любезно ме съветват направи още един тест след 24 часа. Пак питам друг човек, какви са правилата при карантина особено при движението на такъв екземпляр като мен, който има много доброжелатели и в държавния и в частния сектор. Под движение, разбирай, как да стигна до болницата за второ изследване. Съветът е само с линейка.

Звъня на частни линейки -те любезно ме осведомяват че имат забрана да превозват хора с COVID-19. Аз им обяснявам, че съм малко заразен 50/50 както показват изследванията едно положително и едно отрицателно. Пожелават ми крепко здраве и разговорът приключва. Обаждам се на 112, вече е понеделник вечер към 18.00 часа и обяснявам, че ми трябва линейка за утре сутрин в 8,30 часа за повторен тест от коронавирус. Питат ме, как се чувствам, казвам добре, само психиката ми не работи по горецитирания начин. Отговор, ние да не сме такси бе приятелю, ако си средно или много зле звънни пак. Ами сега! Пак имам човек и ме съветва обади се на личния ти лекар, той трябва да заяви линейка.

Той, личният ми лекар по принцип е изключително разбран човек, ама не съм го търсил от 5 години. Не използвам безплатно здравеопазване, не взимам болнични и не ми е трябвал. Звъня, човекът вдига, уведомяваме, че съм заразен според информация получена от РЗИ предходния ден и ме пита как ми е температурата и самочувствието. И двете са под нормалното отговарям, но важното за мен в момента е не моето състояние, а да се докопам до желания медицински държавен транспорт за утре сутрин. Човекът затваря и се обажда на Бърза помощ. Явно хората са отзивчиви, изслушват клетата ми история, поднесена им от личния ми лекар и му обещават да пратят линейка.

7.50 часа сутринта на 24.03.2020 вали приказен сняг в кв. "Бояна". Линейката е закъсала на една пряка по - надолу от нас. Е, здраве да е! Пак съм екипиран за газ-казармен термин /шапка, маска- предпазна, ръкавици-гумени, очила защитни / стигам пеша за една минута. Карат ме до ВМА и ми взимат първо "по-бавен" тест от носа и гърлото, но решават да направят и по-бърз кръвен тест. Кръвният е отрицателен след 15 мин, за другия ще чакам резултати следобед.

Качвам се в линейката и обратно към вкъщи. Пак повтарям изградените вече два дни процедури. Смяна на маски, очила и ръкавици, махане на дрехите, с които съм бил, обеззаразяване на всеки предмет, до който съм се докоснал, макар и с ръкавици, дезинфекция на всяка открита част. Продължавам да работя и пак мисля, ами ако цялата работа е една хубава постановка от конкурент или приятел. Без да знаеш те дават на РЗИ, на МВР и си готов. Не можеш да мърдаш 14 или 21 или 34 дни. Следят те през това време чрез единствения ти начин да се свържеш със света - твоят мобилен телефон, както и на жена ти. Никой не поставя причината за тези действия под съмнение - държавната машина се задейства на база един непроверен резултат, както се оказа в последствие. Могат да те отстранят от дадена сделка или да те съсипят психически и финансово. Абе, отплеснах се!

Днес 25.04.2020 се сдобивам с официални резултати с подпис и печат от ВМА по имейл. И започва следващо действие. Моля РЗИ да ми свалят карантината, както и МВР да ме свали от отчет. Ама часът е 17.20 привечер. Служител на РЗИ спазва процедурата и пуска имейл до личния ми лекар. Аз моля да пуснат такъв и до МВР, защото от там могат да регистрират нарушение на периметъра, който обитавам и да ми потърсят наказателна отговорност. В момента се сещам, ами ако не прочетат имейла и не ме свалят от отчет и утре изляза с кучето, ще ме арестуват. Моля жената - я ми го прати и на мен този имейл, за да си го разпечатам и да мога да го покажа, ако някой ме спре. На всички замесени ни е за пръв път по процедурите при експресно оздравяване.

Изводите: Не може да се задвижват процедури и да се предприемат действия без повторна проверка на положителни резултати чрез референтна лаборатория. Щом плащаме на частниците, те са длъжни да платят на референтната лаборатория за повторен тест. Не могат личните ни данни от частните лаборатории да се разпространяват без наше съгласие. Тестовете не могат да са платени при частниците, а при държавните лаборатории да са безплатни. Моята трагикомедия можеше да завърши с инфаркт или инсулт или грешно бизнес решение, взето от мен в това състояние и да застраши заплатите и бъдещето на моите служители.

Крайно време е медицинските лаборатории да се акредитират от независим орган, а не от Министерство на здравеопазването. Процедурите по верификация на лабораторни анализи и повторна проверка трябва да се извършват по европейски или международни стандарти.

За конкретния случай хората и държавните институции трябва да знаят, че лабораторни резултати за COVID-19 от лаборатории, без акредитация по съответната серия стандарти, не са легитимни и не могат да послужат за каквито и да било официални цели по време и след отмяна на извънредното положение.

Благодарностите: Спасиха ме от този ужас със съвети добри хора, служещи в РЗИ, Бърза помощ, ВМА, на тях дълбок поклон и благодаря!"

И сериозно по казуса:

В медицинския онлайн портал medicina.nauka.bg е посочено, че последствията от грешни лабораторни резултати могат да бъдат много сериозни, като: ненужно лечение, усложнения в резултат на лечение, загуба на време за диагностициране, допълнителни и ненужни анализи, ограничаване на движението на пациента в условията на карантина, загуба на финансови средства и др.

Ето защо въпросът с качеството, включващо надеждност и достоверност на резултатите от изследванията е от голямо значение. Как се осигурява то в лабораториите, предоставящи услуги по изследвания на човека и неговото здраве?

По света: Акредитация по международния стандарт ISO 15189 "Медицински лаборатории. Изисквания за качество и компетентност".

В България: По критерии, показатели и методика на Министерство на здравеопазването, наречено също акредитация, но по същество не е. Информация на електронното издание " Българска наука и медицина"

Съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕО) No765/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) No 339/93, Акредитация означава атестация от НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ПО АКРЕДИТАЦИЯ за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието.

В България националният орган по акредитация е Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация (ИА БСА), но тъй като няма законово изискване медицинските лаборатории да бъдат акредитирани от националния орган, службата извършва акредитация само на тези лаборатории, които доброволно са поискали това, а те са три за територията на цялата страна (справка - регистър на ИА БСА).

Какви са последиците:

Въпреки че дейността на Националния ни орган по акредитация е международно призната, той не е въвлечен активно в процеса по акредитация на медицинските лаборатории. Създадена е паралелна схема за акредитация на лабораториите в областта на здравеопазването, която се изпълнява от МЗ. Проблемът е в това, че докато националният орган по акредитация изпълнява конкретни изисквания към него, разписани в международния стандарт ISO 17000 и подлежи на периодични проверки за изпълнение на тези изисквания от международна организация - мрежа от национални органи по акредитация, то критериите, показателите и методиката на Министерство на здравеопазването не са международно признати (т.е. те не са международни стандарти), а за органът/органите, които акредитират медицинските лаборатории няма международно признати правила за тяхната дейност и съответно не подлежат на проверка и контрол.

Остават въпросите относно качеството на медицинските изследвания в България, предвид това, че те не подлежат на контрол по общоприетата международна схема, а по национални правила".

Въпреки преживяването този българин решава да направи дарение, но и там среща бюрокрация и спънки. Той успява да поръча два мобилни апарата с овлажнители и 1 стационарен апарат, като стойността на покупката е 110 000 лева с ДДС. Доставката обаче отнема поне месец.

"Всеки, който иска да дари медицинска апаратура, консумативи и медикаменти, да ги поръча и плати сега, за да могат да пристигнат в страната ни след месец, като трябва да се има предвид, че с всеки изминал ден сроковете се увеличават с минимум една седмица от първоначалния едномесечен срок", разказа пред News.bg той.

Затова той препоръчва лечебните заведения у нас да консултират дарителите точно каква апаратура и окомплектовка към нея е необходима, а бизнесът да реализира и извърши целия процес по намирането, преговарянето, закупуването и доставката на дарението.