„Светът никога повече няма да бъде същият” е често повтарящ се рефрен, след като коронавирусът доведе глобалната икономика до трескав срив. За мнозина това показа колко крехка е нашата цивилизация.

Кризата дойде, когато ново движение, наречено „колапсология“ – което предупреждава за евентуалния крах на нашите общества, както ги познаваме – набира все по-голяма сила.

Когато климатичните промени разкриват колко неустойчив е икономическият и социален модел, основан на изкопаеми горива, те се опасяват, че ортодоксалното мислене може да ни подтикне към нашата обреченост.

Теорията за пръв път се появи от френски институт и беше популяризирана от книга от 2015 г. „Как всичко може да се срине“.

Някои от нейните привърженици, като бившия френски министър на околната среда Ив Коше, смятат, че коронавирусната криза е друг знак за предстояща катастрофа.

Ефект на доминото

Докато математикът, основал френската партия „Зелени“, все още се колебае дали да каже дали вирусът ще бъде катализаторът за ефект на домино, той цитира заявката, че „е твърде рано да се каже дали е твърде късно“.

И все пак Коше – чиято книга “Преди срива” предрича срив през следващото десетилетие – е убеден, че вирусът ще доведе до “глобална икономическа криза с по-голяма тежест, отколкото се предполагаше”.

74-годишният политик, който се оттегли в селския регион Бретан на Франция, за да може да живее по-устойчиво, също се притеснява от предстояща „глобална катастрофа с много жертви, както икономически, така и по друг начин“.

„Това, което се случва сега, е симптом на цяла поредица слабости“, предупреди професор Ив Ситон от университета в Париж.

“Това не е краят на света, а предупреждение за нещо, което вече е започнало,” каза той пред Франс прес, “цяла поредица от сривове, които са започнали.”

Плъзгането надолу може да е бавно, заяви Жан-Марк Янковичи, който ръководи мозъчния тръст Shift Project, чиято цел е „да освободи икономиката от въглерод“. Но „вече е направена малка стъпка (с вируса) и няма връщане назад“, аргументира се той.

Пабло Сервин, екологът и земеделски инженер, който написа „Как всичко може да се срине“, има още по-смразяващо виждане.

“Големият урок от историята … и на конниците на Апокалипсиса е, че мор, война и глад са склонни да се следват в събуждането си един друг. Имаме пандемия, която може да доведе до нов шок, войни, конфликти и глад”, предупреди той.

“И гладът ще ни направи по-уязвими от други пандемии.”

Шанс за промяна

Мрачен, каквато може да бъде тази перспектива, влиятелният философ и социолог Брюно Латур заяви, че кризата ни дава шанс да си представим алтернативи на неолибералния капитализъм.

Той предупреди в своя блог, че светът „трябва да се увери, че след кризата с вирусите нещата да не започнат отново, както бяха преди.

„Нека се възползваме от принудителното спиране на повечето дейности, за да направим равносметка на онези, които бихме искали да преустановим, и тези, които бихме искали да видим развити“.

Вирусът също беше показал, написа той в ежедневното AOC онлайн, „че е възможно за няколко седмици да се спре глобалната икономическа система, която досега всички казваха, че е невъзможно да се забави или коригира“.

Сервин също може да види светла страна, сравнявайки блокирането с някой, който “дърпа алармата във влака”, като държавите сега се намесват в социалната и икономическата политика по начини, които отдавна са табу.

Той също беше „вдъхновен от начина, по който природата реагира, веднага след като спряхме лудостта си“ и взе обратно пространства, освободени от затварянето ни.

Добрата новина от екологична гледна точка, каза Янковичи, е, че “парите вече не са проблем” за политическите лидери. “Имате нужда от 500 милиарда? Ще ги намерим!”, добави той.

Но плановете за спасяване от фалит и и икономическо спасяване, които се създават, трябва да бъдат възможно най-незамърсяващи, аргументира се Янковичи и добави, че трябва да използваме този шанс да преминем към система, която не се основава на въглерод.

Въпреки това той се опасява, че “единственият план, който ще ни дойде на ум, ще бъде да продължи, както преди, за да бъдат спасени работни места”.

И това не се свежда само до правителствата. Ако първото нещо, което правят хората, когато блокирането приключи, е да резервират полет, за да се измъкнат от всичко това, каза Ситон, тогава наистина ще запечатаме собствената си съдба.