Глоба от 10 хиляди лева е отнесла столичната „Топлофикация“ за начисляването на сметка за парно на Стефан Иванов от „Люлин“ на Стефан Иванов от Смолян.

Сюрреалистичният случай стана скандален, след като топлинното дружество даже успя да осъди родопчанина да плати сметка 1300 лева на имот в столицата, без никога да е ползвал услугите й, освен това е принуден да доказва самоличността си в съда, пише Монитор.

Правдата все пак донякъде е възстановена от държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), която е наказала „Топлофикация“ заради грешка на бюрократ в държавното дружество с лични данни. Макар и глобата да е в размер на минимума, предвиден в закона за допуснатото нарушение. Такива грешки правят и други чиновници от държавни учреждения, става ясно от отчетите на регулатора.

След като не успява да изтегли пенсията си от банката, Стефан Иванов от Смолян научава, че е длъжник на "Топлофикация София“ и вече е осъден от нея. Тръгнал сам да разплита случая, мъжът стига до свой съименник, но с различно ЕГН.

След проверка от КЗЛД не става ясна причината, поради която данните на родопчанина са съотнесени от „Топлофикация“ към топлоснабден имот с адрес в столичния „Люлин“. Според приложения нотариален акт имотът е прехвърлен от Стефан Иванов от „Люлин“ през далечната 1997 г., запазвайки си правото на ползване върху него до живот. Сметката му обаче не е платена, а новият собственик си открива нова сметка. Според "Топлофикация София“ тези сметки не са платени и завеждат дело срещу него. А срещу неговото име в Имотния регистър за собственик на имота е посочен родопчанинът.

Но според решението на КЗЛД топлинното дружество не си е свършило работата, за да докаже безспорно реалния длъжник на сметките и не е спазило буквата на закона. Освен това държавната компания е разполагала и с писмени доказателства, сочещи не Стефан Иванов от Смолян, а Стефан Иванов от „Люлин“ като длъжник.

Отчетите за свършената работа от влизането в сила на европейския регламент за защита на личните данни на българския регулатор показва, че гражданите често се жалят от публикации и снимки в социалните мрежи, които смятат, че уронват престижа им. Но не рядко жалбите им остават без разглеждане, защото не са подадени правилно.

Най-много жалбоподателите са недоволни от заснемане с камери в жилищни кооперации и на работното място. Такъв е случаят и с жалбата на постъпила на работа служителка на магазин, която се оплаква от камери на мястото, където се преоблича за работа.Накрая жалбата й остава неуважена и даже плаща разноските на адвокатите на ответната страна от 300 лева. Причината е, че се подписала, че може да бъде записвана, камери няма в помещенията за служители, а е и задължена да идва преоблечена за работа.

В други случаи се стига до демонтирането на камери в жилищни кооперации след решение на КЗЛД, защото освен „пред входните врати“, снимат и етажа, и коридорите. Адвокати коментираха пред „Монитор“, че подобно видеонаблюдение трябва да се поставя единствено след общо събрание на входа с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Иначе инвестицията за сигурност може да бъде премахната заради недоволни живеещи.

Но намесата в личния или професионалния живот трудно може да остане ненаказана, ако си потърсим правата, а и заради това, че всеки достъп до електронните системи се записва в регистри. Банка ДСК отнася глоба от 2500 лева след любопитство на служители й, които искали да знаят къде е започнала работа тяхна бивша колежка.

Последната се жали до КЗЛД заради неправомерен достъп до личните й данни чрез онлайн справка до базата данни на НОИ. Бивша служителка се оплаква, че нейни бивши колеги са имали достъп до осигурителния й статус. Комисията налага глоба на банковата институцията, която не оспорва нарушението и даже наказва виновните трима служители, които в писмено обяснение си признават, че са искали да знаят „кой е новият й работодател“ на засегнатата.

Опити обаче да се спасят от сключени договори с мобилни оператори или закупени и вече нежелани стоки на кредит трудно може да се бъдат уважени от регулатора, става ясно от решенията му. Често длъжниците се сещат да се жалят за нарушаване на обработването на личните им данни или прекалено късно, след като е изтекъл срокът за сезиране на КЗЛД, или когато ги погнат частни съдия изпълнители.