Днес е 10 ноември – 26 години след свалянето на Тодор Живков от власт и смяна на системата в България.

Какви са били тогава и какви са сега Пазарджишка област (навремето окръг) и по-специално село Калугерово, прочуло се преди няколко години като първото евросело. През репортер на БГНЕС споделят впечатленията си бивши регионални ръководители.

Иван Гечев, един от ръководителите на промишления отрасъл в Пазарджишки окръг, а също на някои от водещите навремето промишлени комбинати в окръга: Когато през 1974 година отидох в Пазарджик, общата промишлена продукция на Пазарджишки окръг беше 583 милиона лева.

Когато напуснах 9 години по-късно (поста ръководител на промишлеността на окръга), цифрата беше 1,3 милиарда лева. През този период ние пуснахме завода за магнитни дискове в Драгор, 100-200 мегабайтови пакети, започна производството на препарати за селското стопанство, пуснат бе комбинатът за картон и велпапе в Пазарджик. Извършена бе реконструкция на завода за фуражи, на акумулаторния завод, на завода за висококачествена хартия в Белово.

Консервеният комбинатът „Марица“ в Пазарджик за преработка на домати и зеленчукови изделия преработваше 80 000 тона домати годишно, преди 10 ноември се отглеждаха много домати.

Сега не се произвеждат домати, не се произвежда друг зеленчук за потребностите на хората. Преди 10 ноември направихме промишлен цех в турското селище Нова махала – за дънкови облекла към завода за дънкови облекла в Батак. Там направихме и цех за килими.

В село Сърница, където са помаците, направихме цех за оптикоелектрон, заводче за 400 души. Преди 10 ноември Пазарджишки окръг изнасяше продукция за 250 милиона долара – главно в Съветския съюз и Близкия изток.

Цялата продукция на консервния комбинат, различните консерви и компоти, отиваха за износ. Снабдявахме съветската космонавтика със 120 мегабайтовите пакети. На печалба бяха 70-80 процента от предприятия на окръга.

Създадената промишлена база поемаше цялата работа ръка на окръга и безработица нямаше. В социалната сфера почти всички големи предприятия имаха почивни станции по морето. За миньорите направихме профилакториум в Баня, можеха да се възстановяват и да почиват там за по месец.

Безплатна храна и минерална вода „Михалково“ се даваха на миньорите от комбината за добив на руда „Панагюрски мини“, където работиха 1700 души, и от медодобивният комбинат „Медет“ с неговите 3000 работници.

Водата им беше безплатна не само по време на работа, когато се пие много вода, но и когато си взимаха за вкъщи след края на работния ден. (“Панагюрски мини” бе закрит в началото на 90-те години заради паднала цена на медния концентрат на Лондонската борса, която години по-късно отново се вдигна, днес „Медет“ е компанията „Асарел-Медет" за добив и обогатяване на руди с 1700 работещи – ред).

Сега отивам да си купя картофи в Пазарджик от хора на Сърница и ги питам съществува ли заводът там по оптикоелектрон? Всичко е разрушено, отвръщат ми. Две или три години след 10 ноември водих разговор с д-р Иван Колчаков, беше депутат от СДС, а също кмет на Пазарджик и областен управител.

Той е от Калугерово. Казвах му да не спират производството, да не ликвидират предприятията, да не разпродават. Казвах му:

„Ако трябва сменете директора, сложете ваши хора, но не продавайте, не ликвидирайте едно или друго предприятие. Някоя продукция може и да не върви за момента на пазара, но базата не трябва да се унищожава, трябва да се пригоди за нещо друго, за да работи“.

Той ми отвърна: „Ние ще печелим от митата“.

Казвах му, че ще се печели от митата, когато се произвежда и има продукция за износ. Трябва да се произвежда, това е истината. Специално за село Калугерово Димитър Диков ще каже повече подробности, аз само ще кажа, че в селото като основен отрасъл се разви лозарството, направена бе и винарска изба.

Използваше се капково напояване и се произвеждаше толкова много грозде, че просто не можеше цялото да се обере. Сега нищо не се произвежда, лозята са унищожени, всичко е ликвидирано. Само тук-там някой декар е възстановен.

Преди 10 ноември в Калугерово се отглеждаше и цялата гама зеленчукови култури, всичко се произвеждаше. Докато сега се добива основно пшеница, малко и слънчоглед, житни култури. Като цяло след 10 ноември в България бе ликвидиран миннодобивът, машиностроенето, електрониката, селското стопанство.

Къде отиваме? Ликвидира се българската държава. Мисля, че сегашната политика на България се диктува отвън, от други държави, големи монополи и транснационални корпорации. Димитър Диков, дългогодишен ръководител на община Лесичово, към която спада и село Калугерово, което е било най-развитото селище в общината:

Димитър Диков Димитър Диков / БГНЕС На 10 ноември аграрната материално-техническа база в Калугерово представляваше 4000 декара лозови насаждения. През 1987-1988 години средният добив за памида, мавруда, кабернето, ркацитела стигна 1 100 килограма от декар.

Благодарение на въведеното капково напояване върху 3000 декара лозя средните добиви се увеличиха с около 40 процента. През 1986-1987 година Калугерово постигна един таван от общо 4000 тона производство на грозде.

След 10 ноември чрез ликвидационните съвети, създадени за унищожаване на селското стопанство, тази база бе ликвидирана – това са 90 на сто от лозовите масиви и капковото напояване.

Сега на територията на Калугерово има около 100-на декара лозя. Поддържат се от собствениците с тежък труд и неимоверни усилия. До 10 ноември Калугерово имаше 1 100 декара овощна градина и от тях ние събирахме 1200-1300 тона ябълки.

Част от тях се ползваха за консумация от населението, а останалата изпращахме за преработка в консервния комбинат „Марица“ в Пазарджик. Градината е унищожена, а комбинатът също е една руина.

До 10 ноември животновъдството в Калугерово се развиваше интензивно и включваше 18 000 глави животни, от тях 13 000 овце, 2000 кози и едър рогат добитък, включително кравеферма – 1 100 броя. Сега има в частния сектор общо 150 крави, 200 овце и 180-200 кози.

Това е наследството на 10 ноември, за съжаление. До 10 ноември във всички селища имаше изкупвателни организации. В Калугерово от частния сектор или земята за лично ползване, както се наричаше тогава, изкупувахме около 50 тона месо, около 200 000 броя яйца, и около 100 тона мляко – това е от частния сектор, искам да подчертая това. Сега такива организации няма.

В Калугерово бе спряно производството на праскови, ягоди, домати, картофи. Вече е забравено, че някога тук са се отглеждали такива култури. Сега хората си засаждат по 100-200 квадрата само за домашна консумация. От 1948-49 година на територията на Калугерово до 10 ноември бяха направени 4 помпени станции и 15 000 линейни метра напоителни канали.

Те напояваха 80, че и повече процента от обработваема земя в района. След 10 ноември тези помпени станции бяха унищожени и разграбени. При житните култури 89-та година се обработваше 80 процента от високопродуктивната земя, останалите 20 не се обработваше заради сеитбооборота – така нареченото угарене.

След 10 ноември в продължение на 4-5 години се стигна използването едва на 15-20 процента от годната земя. Напоследък с навлизането на арендаторите площта на обработваемата земя нарасна до 40-45 процента. Само че тези земи се използват с масирано експлоатиране на земите и минимално възнаграждение за самите собственици. Става едно хищническо използване – собствениците на земи получават от арендаторите по 15 лева на декар, взимат буквално трохи, дадени от 10-15 процента богаташи арендатори.

Да, вече има засети масиви с жито, но те се използват за едно несправедливо и хищническо използване на земята в ущърб на нейните собственици. И друго ще кажа, преди 10 ноември жителите на Калугерово като цяла работеха в селското стопанство, но немалка част от тях си изкарваха хляба в промишлените обекти в района. Днес тези обекти не съществуват и от 3 400 жители населението на Калугерово падна до 1 125 жители.

Тодор Тодоров: жител на Калугерово, но родом от великотърновското село Иванча: Тодор Тодоров Тодор Тодоров / БГНЕС Аз ще говоря за село Иванча, намира се на 30 километра от Велико Търново. През 1970-та година селото разполагаше с една зеленчукови бригади с три звена, имаше животновъдна бригада, която се занимаваше с телеугояване, овцевъдство и свиневъдство.

Имаше и три пилчарника, сигурно са били по 2000 кокошки носачки. Сега в село Иванча все още има една кооперация.

Землището има 28 000 декара, от които 20 000 декара обработваема площ. И момента земеделската кооперация обработва около 12 000 декара, като главното производство са пак пшеница, ечемик и царевица.

Други култури не се отглежда. А имаше два масива грозде. Сега ги няма. Има и зарязани масиви с други култури.

Има двама арендатори всеки с по 2000-3000 декара земя – освен кооперацията. Като им се каже, че има кооперация, те отвръщат как може да има кооперация 25 години след навлизане на демокрацията. Жителите на Иванча бяха 1200, сега са 300.

Младият човек отива в Търново да си търси работа, не може да стои на село без работа. За мене това е разликата преди и след 10 ноември – безработни младежи по селата.